Свещенството е тайнство, благодарение на което мисията, поверена от Христос на Неговите апостоли, продължава да се изпълнява в Църквата до края на времената: това следователно е тайнството на апостолската служба. То има три степени: епископство, свещенство, дяконство. Длъжностното свещеничество няма единствената задача да представлява Христос - Глава на Църквата - пред събранието на верните, но то действа още и от името на цялата Църква, когато отправя към Бога молитвата на Църквата" и особено когато принася евхаристичното жертвоприношение" .

ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ТАЙНСТВОТО СВЕЩЕНСТВО

Църковното служение, установено от Бога, се изпълнява от различни чинове, които още от древността са наречени епископи, свещеници и дякони. Католическото учение, изразено в литургията, в Учителната власт и в действащата практика на Църквата, признава, че съществуват две степени на причастност на служението в Свещенството на Христос: епископатът и свещенството. Дяконството има предназначениего да ги подпомага и да им служи.

ЕПИСКОПСКО РЪКОГЮЛАГАНЕ - ПЪЛНОТА НА ТАЙНСТВОТО СВЕЩЕНСТВО

Мсжду различните служения, които се упражняват в Църквата още от ранни времена, първо място според свидетелството на Преданието заема службата на тези, които са поставени епископи и чието наследство, тръгващо още от самото начало, са кълновете на апостолското семе. За да изпълняват възвишената си мисия, Апостолите бяха обогатени от Христос със специално изливане на Светия Дух, който слезе над тях; те пък самите чрез възлагане на ръцете си предаваха на своите помощници дара на Светия Дух, дар, който се предава и до днес чрез епископското посвещение.

За законното ръкополагане на един епископ днес се изисква специално посредничество на Римския епископ в качеството му на върховна видима връзка на общението на отделните църкви в единната Църква и като гарант за тяхната свобода. Всеки епископ като наместник на Христос има пастирско задължение за отделната Църква, която му е поверена, но в същото време той носи колегиално с всички свои събратя в епископата грижата за всичките Църкви:

РЪКОПОЛАГАНЕ НА СВЕЩЕНИЦИТЕ - СЪТРУЦНИЦИ НА ЕПИСКОПИТЕ

Христос, Когото Отец бе осветил и изпратил на този свят, чрез Апостолите Си направи Свои наследници, Т.е. епископите, участници в Неговото освещение и Неговата мисия. На свой ред епископите законно предадоха в различни степени и на различни членове на Църквата задълженията на своята служба. Тяхната служебна функция бе предадена на свещениците в подчинена степен: те са поставени презвитери, за да бъдат сътрудници на епископите в изпълнението на апостолската мисия, поверена им от Христос.

Тъй като е свързана с епископския сан, службата на презвитерите има дял във властта, чрез която сам Христос изгражда, освещава и управлява Своето Тяло. Ето защо свещеничеството на свещениците, макар и да предполага тайнствата на християнското посвещение, се дава в отделно тайнство, което чрез помазването на Светия Дух поставя върху тях специален знак и по този начин ги преобразява в Христос - Свещеник, за да ги направи способни да действат от името на Главата Христос. По силата на тайнството Свещенство свещениците вземат участие в универсалните измерения на мисията, поверена от Христос на Апостолите.

РЪКОПОЛАГАНЕ НА ДЯКОНИТЕ - "ЗА СЛУЖЕНИЕТО"

На по-ниско стъпало в йерархията се намират дяконите, като се ръкополагат не за свещенството, но за служението. При ръкополагането в дяконство единствено епископът поставя отгоре ръцете си, което означава, че дяконът се предава специално на епископа, за да изпълнява задълженията на своето дяконство. Дяконите вземат особено участие в мисията и благодатта на Христос. Тайнството Свещенство ги бележи с особен печат (характер), който нищо не може да заличи и който ги уподобява на Христос, станал "дякон", т.е. слуга на всички. Между другите си задължения дяконите трябва да помагат на епископа и на свещениците при отслужването на божествените тайни, особено на Евхаристията, да я раздават, да помагат при Брака и да го благославят; да четат Евангелието и да го проповядват; да предстоятелстват погребенията и да се посвещават на различни други милосърдни дела. 58

ОТСЛУЖВАНЕ НА ТОВА ТАЙНСТВО

Поради своето значение за живота на местната Църква отслужването при ръкополагането на един епископ, презвитер или дякон изисква стичането на възможно по-голям брой верни. За предпочитане е това отслужване да се извършва в неделя и в катедралната Църква с подобаваща за това тържественост. Същностният обред на тайнството се състои и за трите степени в поставяне на ръцете на епископа върху главата на ръкополагания, едновременно със специалната посветителна молитва, която изпросва от Бога изливането на Светия Дух и неговите дарове, съответстващи на служението, за което е определен кандидатът.

КОЙ МОЖЕ ДА ДАВА ТОВА ТАЙНСТВО?

Христос е Този, Който избра своите апостоли и им даде част от Своята мисия и власт. Издигнат отдясно на Отца, Той не изоставя Своето стадо, но го пази чрез апостолите под Своето постоянно покровителство и го направлява чрез тези същи пастири, които продължават днес Неговото дело. Затова именно Христос е, който дава на едни да бъдат апостоли, на други - пастири. Той продължава да действа чрез епископите. Тъй като тайнството Свещенство е тайнство на апостолското служение, подобава на епископите в качеството им на наследници на апостолите да предават "духовния дар" - апостолското семе. Законно назначените епископи, т.е. тези, които продължават линията на апостолското наследство, дават законно трите степени на тайнството Свещенство."

КОЙ МОЖЕ ДА ПОЛУЧАВА ТОВА ТАЙНСТВО?

Само кръстен мъж може да получава законно свещеното ръкополагане. Господ Исус избра мъже, за да образува колегията на дванадесетте апостоли и апостолите направиха същото, когато избраха своите сътрудници, които щяха да наследят тяхното задължение. Епископската колегия, с която свещениците са обединени в Свещенство, прави присъстваща и действаща до завръщането на Христос колегията на Дванадесетте. Църквата се смята обвързана с този избор на самия Господ. Ето защо ръкополагането на жени не е възможно. Никой няма правото да получава тайнството Свещенство. В действителност никой не може сам да си присвои това задължение. За тази цел е необходимо призвание от Бога. Този, който вярва, че е познал призива на Бога за свещеническото служение, трябва смирено да представи своето желание на църковната власт, на която се пада отговорността и правото да призове някого да получи чина. Както всяка благодат, така и това тайнство може да бъде прието само като незаслужен дар.

Всички ръкоположени служители в Латинската Църква, с изключение на постоянните дякони, обикновено се избират между вярващите, които живеят в безбрачие и имат волята да запазят своето безбрачие заради Царството Небесно Призвани са да се посветят безрезервно на Господа и на Неговите дела, да се отдадат изцяло на Бога и на хората. Безбрачието е белег на този нов живот, в служба на който служителят на Църквата се посвещава; ако я е приел с радостно сърце, той проповядва по блестящ начин Царството Божие."

ВЪЗДЕЙСТВИЯТА НА ТАЙНСТВОТО СВЕЩЕНСТВО

По силата на особената благодат на Светия Дух това тайнство преобразява свещеника в Христос, за да служи като инструмент на Христос за Неговата Църква. Чрез ръкополагането се получава правото да се действа като представител на Христос, Глава на Църквата, в тройната му функция на свещеник, пророк и цар. Както в случаите на Кръщението и Миропомазването, това участие във функциите на Христос се дава един път завинаги. Тайнството Свещенство предава също така един незаличим духовен характер, който не може да бъде повтарян, нито пък да се дава временно. Безспорно, едно законно ръкоположено лице по сериозни причини може да бъде освободено от задължения и функции, свързани с ръкополагането, или дори да му бъде забранено да ги упражнява, но то повече не може да стане мирянин в тесния смисъл на думата, защото отпечатаният характер при ръкополагането остава завинаги. Званието и мисията, получени в деня на ръкополагането, го бележат завинаги.

Благодатта на Светия Дух, присъща на това тайнство, се състои в уподобяване на Христос - Свещеник, Учител и Пастир, на Когото назначеният е определен за служител. За Епископа преди всичко това е благодат на силата, благодат да води и да защитава със сила и разум своята Църква като баща и пастир, с безкористна любов към всички и най-вече към бедните, болните и нуждаещите се. Тази благодат го подбужда да проповядва Евангелието на всички, да бъде пример за своето стадо, да го предвожда по пътя на освещаването, като се отъждествява в Евхаристията с Христос - Свещеник и Жертва, без да се страхува да даде своя живот за паството си.

Съобразно Катехизиса на Католическата Църква (2002)