ТАЙНСТВОТО ПОКАЯНИЕ И ПОМИРЕНИЕ

(изповед)

 

Грехът е неканен гост, който е станал домакин на човешкия живот. Неканен, а колко често канен да се настани в човешкото сърце, въвеждайки в него нови ценности. Чрез него човек гледа на света и на собственото си място в него с перспективата на собственото си „аз”, което от нищо и от никого няма нужда, за да бъде щастливо за кратко.

 

„Вечерта на Пасхата Господ се яви на апостолите и им каза: Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан. 20, 22-23).

Опрощението на греховете, извършени след Кръщението, се дава чрез отделно тайнство, наречено Тайнство на обръщането, изповедта, покаянието и помирението.

Който греши, наранява честта на Бога и неговата любов, собственото си достойнство на човек, призван да бъде чедо Божие, и духовното благополучие на Църквата, за която всеки християнин трябва да бъде жив камък.

В очите на вярата никое зло не е по-тежко от греха и няма нищо с по-тежки последици за самите грешници, за Църквата и за целия свят.

Възвръщането на общението с Бога, след като е било изгубено поради греха, е движение, породено от благодатта на Господа, изпълнен с милосърдие и грижа за спасението на хората. Трябва да измолваме този скъпоценен дар както за самите нас, така и за останалите.

Пътят за завръщане към Бога, наречен обръщане и покаяние, включва болка и отвръщане от извършените грехове, както и твърдо решение да не грешим повече в бъдеще. Обръщането засяга миналото и бъдещето; то се подхранва от надеждата в божественото милосърдие.

Тайнството Покаяние се състои от съвкупността на три действия, извършени от каещия се, и от опрощението от страна на свещеника. Действията на каещия се са: съкрушение, изповед, или казване на греховете пред свещеника, и решение да се изпълни удовлетворението (епитимия).

Разкаянието (наречено още съкрушение) трябва да бъде вдъхновено от мотиви, произтичащи от вярата. Ако разкаянието е породено от любов към Бога, то се нарича съвършено; ако се основава на други мотиви, се нарича несъвършено.

Този, който иска да получи помирение с Бога и с Църквата, трябва да изповяда пред свещеника всички тежки грехове, които още не е изповядал и за които си спомня след грижливо изпитване на съвестта. Без да бъде само по себе си необходимо, изповядването на простиmелниmе слабости е все пак горещо препоръчвано от Църквата.

Изповедникът предлага на каещия се изпълнението на някои действия за „удовлетворение” или за „епumuмuя” с оглед да се поправят щетите, причинени от греха, и да се възстановят навиците, присъщи на Христовия ученик.

Само свещениците, които са получили от църковните власти правото да прощават, могат да дават опрощение на греховете в името на Христос.

Духовните въздействия на тайнството Покаяние са:

- помирение с Бога, чрез което каещият се възстановява благодатта; помирение с Църквата,

- опрощение на вечното наказание, заслужено поради смъртните грехове,

- опрощение, поне отчасти, на временните наказания като последица от греха,

- мир и спокойствие на съвестта, както и духовно утешение,

- нарастване на духовните сили за християнската борба.

Индивидуалната и пълна изповед на тежките грехове, последвана от опрощението, остава единственото обичайно средство за помирение с Бога и с Църквата. (ККЦ1485-1497)

 

Една добра изповед изисква:

• Изпит на съвестта – припомняне на извършените грехове.
• Разкаяние за греховете – болка и съжаление в душата ни за извършените грехове и намерение да не грешим в бъдеще.
• Изповед на всички грехове – споделяне с жал на всички грехове пред свещеника, за да се получи опрощение.
• Твърдо решение да не се греши вече – откровено желание да избягваме греховете и всички възможности за грях.
• Удовлетворение за греховете – възнаграждение на Бог, на ближния и на себе си, като изпълним назначената ни от свещеника покора за извършените грехове и поправка на причиненото зло и страдание

 

Изпит на съвестта

 

Молитва към Светия Дух

Ела, истинска светлина.

Ела, скрито Тайнство.

Ела, безименно съкровище.

Ела, неспирно щастие.

Ела светлина без залез.

Ела, очакване за спасяващите се.

Ела, пробудител на заспалите.

Ела, силни, Който всичко преобразяваш чрез волята си.

Ела, невидими.

Ела, Ти, Който действаш в нас незабелязано, ела при нас, заспалите в сън смъртен.

О, Ти, Който Си над всички небеса.

Ела, сладко име, навсякъде повтаряно.

Ела, вечна радост.

Ела, Ти, Който обичаш моята мизерна душа.

Ела, слънце, понеже Ти виждаш, аз съм сам.

Ела, Ти, Който ме отдели от всичко и ме направи самотник в този свят.

Ела, Ти самият, Който стана за мен желание, Ти, Който запали желанието ми за Теб, абсолютно недостъпен.

Ела, Деяние на живота ми.

Ела, Утешителю на бедната ми душа.

Ела, радост моя, слава моя безкрайна.

(Симеон, Нов Теолог, 942-1022)

 

 

Предварuтелнu съображенuя

Пропуснал ли съм някога да изповядам някакъв сериозен грях или умишлено съм го прикривал? Бил ли съм виновен в непочтителност към това тайнство, като съм пропускал да изпитам внимателно съвестта си? Пропускал ли съм да изпълня покората, дадена ми от свещеника?

 

Десетте Божии заповеди

1. Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен Мен.
2. Не вземай Божието име напразно.
3. Осветявай седмия ден – неделята.
4. Почитай баща си и майка си.
5. Не убивай.
6. Не прелюбодействай.
7. Не кради.
8. Не лъжесвидетелствай.
9. Не пожелавай жената на ближния си.
10. Не пожелавай имота на ближния си.

 

1. Да нямаш други Богове освен Мен

• отхвърляне на Бог чрез липса на изповед и пребъдване в състояние на смъртен грях,
• липса на грижа за Божиите добродетели чрез молитва, систематична изповед, слушане на Словото, развитие на вярата, четене на Библията и т.н.,
• приемане на тайнства в състояние на тежък грях,
• грехове против вярата: съзнателно съмнение, неверие, схизма, ерес, вероотстъпничество,
• грехове против надеждата: отчаяние, самонадеяност, съмнения,
• грехове против любовта: безразличие, хладина, леност, омраза към Бога,
• вяра в други богове, невяра в догмите на Църквата,
• съмнение в Божието милосърдие, прекаляване в неговото използване: „Бог ще ми прости”,
• суеверие, безбожие, изкушаване на Бог чрез слова и постъпки, симония, идолопоклонство. Първата заповед отхвърля политеизма (многобожието). Не само отхвърля изповядването на други религии и култове, но също и обожествяването на всичко, което не е Бог. Случва се тогава, когато човек почита творението вместо Бога (пр. сатаната, властта, удоволствията, расата, прадедите, държавата, парите),
• прибягване до предсказания и магии, врачки, демони, хороскопи, астрология, хиромантия (гледане на ръка), ясновидство, викане на духове, енерготерапия, носене на предмети за късмет.

 

2. Да не вземаш Божието име напразно

• липса на уважение към Божието име, това на Мария и на светците, липса на въздържание в свети места,
• атаки срещу йерархията на Църквата, свещениците, монасите и монахините, срещу истините на вярата,
• подигравка с Бога и вярата – липса на уважение към Бога,
• изпитване на срам заради вярата,
• отхвърляне на Божията воля, изразена чрез заповедите и науката на Църквата,
• липса на уважение към вярващите, отказ от признаването си за виновен,
• липса на защита на вярата спрямо невярващите,
• злоупотреба с Божието име – неспазване на обещания, богохулства, клетви, клетвопрестъпления, липса на християнско име, псувни и ругатни.

 

3. Почитай седмия ден – неделята, и всички свети дни

• неприсъствие по своя вина или закъснение за Евхаристията в неделя и на задължителен празник,
• невъздържане от незадължителната работа. Оправдано е извършването на някои служебни работи (полиция, болнични заведения, пожарна и т.н.),
• неизползване на времето за почивка, за Бог, за семейството, за културата, за обществото и религията, за разсъждения, за молитва, за рефлексии, за четене на книги,
• липса на концентрация и ангажираност по време на тайнствата и молитвите,
• липса на изповед, поне веднъж в годината,
• неспазване на постите (особено на Пепеляна сряда и Велики Петък),
• участие в забави по време на Великите пости и друго постно време,
• подигравка с тези, които манифестират принадлежността си към Христос.

 

4. Почитай баща си и майка си – насочена е към по-младите и определя отношението им към родителите. Отнася се към задълженията на децата спрямо родителите си, на учениците към учителите, работниците спрямо работодателите, подчинените спрямо началниците, гражданите спрямо родината и обратно.

а) деца – родители

• липса на уважение спрямо родителите, бабите и дядовците, възпитателите, учителите и към тези, на които сме длъжни да бъдем послушни, и лошо поведение, насочено към тях,
• забравяне за родителите и за бабите и дядовците; липса на грижа за техния живот и здраве, особено когато са в напреднала възраст,
• липса на молитва за тях преди и след смъртта им,
• липса на старание за добро име на родителите и наставниците,
• изпитване на срам от своите родители,
• избягване на всекидневните си домашни задължения и липса на отговорност за тях.

б) родители – деца

• липса на грижи за възпитанието на децата, за подготвянето им до самостоятелен живот в семейството и обществото,
• липса на грижа за развитието на вярата, липса на добър пример, религиозни практики (участие на цялото семейство в неделната Евхаристия, сутрешни и вечерни молитви, четене на Библията и т.н),

 

• изпълняване на всички желания на децата.

 

5. Не убивай (от зачатието до натуралната смърт)

• увреждане на здравето чрез наркотици, алкохол, цигари, както и тяхното разпространение,
• култ към тялото (пр. прекомерно отслабване, прекомерно внимание на външния си вид),
• желание за отмъщение,
• извършване на самоубийство и убийство, както и опит за извършването им,
• извършване на аборт или евтаназия, както и подтикване към тях,
• използване на противозачатъчни средства.

 

 

6. Не прелюбодействай и 9. Не пожелавай жената на ближния

• липса на святост във венчалната връзка, чистота на мислите, думите и действията; отказ или злоупотреба с брачните си права,
• извършване на полов акт преди венчавката, практикуване на хомосексуални отношения,
• възбуда чрез диалог, целувки, допир и т.н.; похотливи желания, сексуални удоволствия,
• възбуждане чрез текстове, снимки, филми, интернет страници, порнография,
• онанизъм (мастурбация),
• липса на въздържание в облеклото, провокация към противоположния пол; ставам причина за грях на другите чрез думите, поведението си и начина си на обличане,
• физическа и психическа невярност към съпруга/съпругата,
• други сексуални нередности.

 

7. Не кради и 10. Не пожелавай имота на ближния

• липса на уважение към своята и чуждата собственост,
• кражба (количество, вид, материя),
• покупко-продажба на крадени неща,
• унищожаване на чуждата собственост,
• неотдаване на крадени или взети под наем неща,
• корупция, изхвърляне или безразборно харчене на пари,
• унищожаване на книги, облекло и други предмети,
• сваляне на файлове от интернет без право,
• пътуване без билет,
• убеждаване на други към кражба,
• липса на грижа за бедните,
• измъчване на животните и унищожаване на природата,
• замърсяване на околната среда,
• отказ да се помогне на нуждаещите се,
• липса на възстановяване на откраднатото или унищоженото.

 

8. Не лъжесвидетелствай

• липса на отговорност за думите;
• незапазване на истината, лъжа, половин истина,
• очерняне на някого (липса на истина),
• клюкарстване, злословене,
• незапазване на тайна, липса на дискретност,
• получаване на оценка по нечестен начин.

 

Молитва преди изповед

Ела, Свети Дух, освети разума ми, за да открия греховете си. Събуди волята и сърцето ми, за да съжалявам искрено за всички тях и смело да ги изповядам. Дай ми сила, за да се поправя. Света Марийо, Майко Божия, Прибежище на грешниците, помогни ми чрез твоето застъпничество. Ангеле пазителю, изпроси ми благодатта за добра изповед. Амин.

 

Отиваме при свещеника в изповедалнята и коленичим, правим знака на кръста и казваме:

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Благослови ме, отче, за да мога да изповядам добре греховете си. Не съм се изповядвал от… (посочва се от колко време).

Моите грехове са следните…

Посочват се всички грехове, за които се сещаме, в това число и количествено. Изповедта обхваща задължително всички смъртни грехове. Съзнателно скрит смъртен грях прави изповедта невалидна и светотатствена.

Тези са, отче, моите грехове, които помня. Моля за опрощение за онези, които неволно не си спомням.

След съветите на свещеника и дадената покора за удовлетворение се казва деяние на разкаянието:

 

Деяние на разкаянието

Боже мой, моля Ти се да ми простиш греховете. Разкайвам се от все сърце, защото, като съгреших, аз изгубих Рая и заслужих пъкъла, но още повече се разкайвам, защото оскърбих безкрайната Ти добрина. Обещавам, с Твоята благодат, никога вече да не Те оскърбявам.

Свещеникът дава опрощение:

Милосърдният Бог Отец, Който чрез смъртта и Възкресението на Своя Син помири света със Себе Си и изпрати Светия Дух за опрощение на греховете, нека чрез службата на Църквата ти даде опрощение и мир. И аз ти прощавам греховете в името † на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

 

Молитва след изповед

Всемогъщи и милостиви Боже, Който по чуден начин сътвори човека и още по-чудно го спаси. Ти не изоставяш грешника, а го даряваш с бащинската Си любов. Ти изпрати на света Своя Син чрез страданието Си да победи греха и смъртта, а с Възкресението Си ни възвърна живота и радостта. Ти изпрати в душите ни Светия Дух, за да бъдем Твои синове и наследници. Ти винаги ни обновяваш чрез тайнствата на спасението, та освободени от робството на греха, да бъдем подобни до Твоя възлюбен Син. Благодарим Ти за чудесата на Твоето милосърдие и заедно с цялата Църква Те прославяме, пеейки нова песен с думи, сърца и дела. На Теб хвала чрез Христа в Светия Дух, сега и на веки. Амин.