ДОБРЕ ДОШЪЛ В ПЛЕВЕН, БРАТ АТАНАЗИ!

Когато нашият Спасител умираше на Кръста, случи се нещо неочаквано и много красиво. Той погледна към Майка Си и към “ученика, когото обичаше” и каза: “Жено, ето син ти! Ето майка ти!” (виж Йоан 19:26,27). Защо свети Йоан не спомена името си, а каза: “ученика, когото обичаше”? Не беше ли затова, за да се почувства всеки един от нас директно призован да застане на това място? Та нали всички ние сме безкрайно обичани от Исус?

Всеки християнин знае, че в момента на кръщението е поучил дара на вярата. Този дар трябва да развиваме с помощта на Божията благодат. Говорим за жива вяра, тоест не е достатъчно да знам или да вярвам, че Бог съществува, но желая да имам лично общение с Него. Вярата означава да приема Исус като моя Господ и спасител. Той е в центъра на моя живот. Когато човек има това отношение, в него се ражда се желание за молитва, с радост участва в Евхаристията и практикува другите тайнства като извор на Божиите благодати.

Иди и ти прави също така Как можем да стигнем небето, може да ни каже само Този, който е дошъл от небето – Божия Син Исус Христос. Когато един учител по Еврейския закон, е попитал Исуса точно за това, Христос му отговорил с притча за милосърдния Самарянин. На края е добавил: Иди и ти прави също така. Иди, не стои на удобното място, не чакай наранените да дойдат сами при тебе.

Свети Августин замисляйки се върху своето обръщане е казал много кратко: Бог се е борил с мене за самия мене. Това е трудно възпитателното дело, в което възпитателят се бори с възпитаника си за самия него. Треньор имайки предвид доброто на този когото тренира, търси все по силни съперници за него. В такива борби неговият състезател усъвършенства своите умения и учи нови неща. Тези възпитателни методи виждаме в днешните четива. Бог е най-добрия педагог и ги използва, възпитавайки избрания народ.

Върви след Мене – толкова вече пъти Исус повтаря тези думи. Той се обръща към човека и го моли да тръгне след Него, да Го последва. Исус не ни заповядва, въпреки, че сме Негови създания, Той ни кани и ни моли. Днешното Евангелие може да се каже, че е много тъжно. Всички, които бяха извикани от Исуса, си намираха някаква причина да Му кажат не, или чакай да направя това или онова. От една страна те искат да вървят след Него, но от другата страна искат още нещо за себе си. Исус иска да ни каже, че когато вика някой...

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Исусовата любов няма граници, Неговата любов Го е накарала да ни остави своето тяло и своята кръв, като храна, за да се храним по пътя към небето. Това е единствената храна, която подкрепя духовния живот в нас. Когато искаме да живеем, да растем, да се развиваме тогава трябва да ядем различни неща. Ако човек спре да яде, след няколко дена със сигурност ще умре. Също така е и в духовния живот, живот, който получихме от Исуса по време на нашето кръщение....

Организираме поклонничество до Полша от в дните 12-21 октомври. Програмата може да се намери на сайта и на фейсбук страницата на енорията ни. Цената по обменния курс е 730 лв. Записване до края на месец юни или до изчерпване на местата при внасяне на капаро в размер на 350 лв. В цената са включени: Транспорт с автобус, медицинска застраховка, настаняване и нощувки, 3 хранения на ден, входни такси, водачи (екскурзоводи) на български език. Цената не включва: разходи от личен характер.  На 24 юни – понеделник, честваме тържеството Рождение на Свети Иван Кръстител, затова ще отслужим литургия от 18:00 ч. 

Божието единство в Светата Тройца ни се яви, като единството в едно семейство. Бог за да ни обяви тайната на своя живот използва езика на семейството. Основата на едно семейство е бащата. Всемогъщият Отец има единствен възлюбен Син. Тяхната взаимна любов е Светия Дух. Божията общност между Отца и Сина  е общността на действащата Любов. Това семейно единство ни помага да разберем тайната по какъв начин човек е включен в Божият живот. Бог Отец може да осиновява децата. Може да включи в своето семейство всекиго. Обичащото се семейство винаги е отворено на другите.

Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме сред полето – а то беше пълно с кости... Тогава Той ми каза: Изречи пророчество за тези кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ: Ето Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете... Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато прпрокувах, произлезе шум, и ето движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своята кост. И видях, ето жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре... и влезе в тях Дух – и те...

Н.В.Пр. монс. Петко Христов и духовенството на Католическа Никополска епархия имат удоволствието да ви поканят на симпозиум на тема: „Дева Мария Майка на Църквата“, който ще се проведе на 15 юни в епархийното светилище „Дева Мария от Фатима“ в гр. Плевен. Мероприятието започва от 10:00 ч. с благодарствена Света Евхаристия за посещението на папа Франциск в България. 

Исусовото възнесение ни напомя, че земното съществуване не е нашата главна цел. Земята е само един малък етап по пътя към Бащинската къща. Небето – това е нашата истинска родина. До тази родина ни кани Бог. Там ни чакат ангелите и светците, там ни чакат нашите близки. Там самият Бог ще e нашето истинско и пълно щастие. Исус е напуснал земята, за да ни каже, че реалността е по-богата от тази очевидната, всекидневната и безобразната. Понякога ние се възхищаваме от тази земя, от нейните тайни и красота – колко повече трябва да тъгуваме за небесната красота.