ДЕФИНИЦИЯ

1. Кръщението като врата към тайнствата е необходимо за спасение. Светото Кръщение е основата на целия християнски живот, то е преддверие на живота в Духа и вярата, която открива достъпа до другите тайнства. Чрез кръщението ние се освобождаваме от греха и се възраждаме като Божии чеда, вчленяваме се в Христос и в Църквата като нейно тяло и участници в нейната мисия. 
2. Кръщението не може да бъде направено, както се харесва на свещеника или на родителите на детето, което ще го приеме, то е определено от нормите на Църквата, които всички трябва да спазваме. Кръщението не е един магически ритуал или една социална спогодба, то е едно тайнство. Когато Църквата отслужва тайнствата, тя повтаря знаците и думите, които Исус й е доверил.
3. Кръщението е като следа, която се отпечатва върху душата и не се премахва повече, знак за посвещаване на Исус Христос. За кръщаването на едно дете е необходима вярата на неговите родители. За кръщаването на възрастни хора е необходима личната вяра. Без вяра, кръщението няма никакъв ефект.

КАКВО ПРЕДИЗВИКВА

4. Кръщението:

- То е вратата и основата за всички други тайнства. Не можем да приемем останалите тайнства, ако не сме кръстени.

- То е необходимо за нашето спасение: който бяга от Кръщението, не може да влезе в рая.

- Освобождава човека от първородния грях, а възрастните хора от досега направените грехове. При все това не елиминира възможността да се изпадне в грях.

- Възражда духовно човека и го провъзгласява за дете на Бога, чрез благоволението му. Кръщението ни превръща в храм на Светия Дух.

- За вечни времена ни прави членове на Христа. В душата на кръстения се отпечатва образът на Исус. Ние приличаме на него; ставаме част от мистичното тяло, на което Той е главата.

- То ни присъединява към Църквата и в нея ние сме узаконени като „личности” с права и задължения. С доброто, което правим, ние можем да растем в милосърдието, но може също и да й навредим, когато вършим зло.

ПОДГОТОВКА ЗА ТАЙНСТВОТО КРЪЩЕНИЕ

5. Родителите на детето, което се кръщава, също и тези, които ще поемат задължението да бъдат кръстници, трябва да бъдат подобаващо подготвени върху значението на това тайнство и върху произтичащите задължения, свързващи ги заедно по-силно и от семейство.
6. В задълженията, които установява Църквата, в нашата енория се провеждат 10 срещи за подготовка на Кръщение. На тези срещи трябва да участват родителите и кръстника или кръстницата на детето.
7. За законното кръщаване на едно дете, е необходимо: родителите или един от тях, или този, който законно заема тяхното място, да дадат обещание, че детето ще бъде възпитавано в католическата религия; ако тази надежда липсва напълно, Кръщението трябва да бъде отложено.
8. Родителите имат задължението да се погрижат техните деца да бъдат кръстени през първите седмици от техния живот. Веднага след раждането, или още преди него, да отидат при енорийския свещеник и да искат от него тайнството за тяхното дете, за да бъдат подготвени както трябва.
9. Когато кръщението може да бъде дадено по всяко време, се препоръчва обикновено то да бъде отслужено в неделен ден или ако е възможно през Великата нощ. Кръщението ни присъединява към Църквата и следователно е задължително тайнството да се даде в присъствието на цялата християнска общност.
10. В случаите, когато липсва спешна необходимост, обикновено кръщава енорийският свещеник. Никой енорийски свещеник не може да кръсти човек, който не принадлежи на неговата енория. Може да го направи само, ако има писменото разрешение на собственият му енорийски свещеник.

КОЙ МОЖЕ ДА ПРИЕМЕ КРЪЩЕНИЕТО

11. Всеки, който не е кръстен може да приеме Кръщение.

КРЪСТНИЦИ

12. Кръстникът и кръстницата на са само фигури които участват единствено в деня на кръщението. Те са личностите, които трябва да съпровождат с молитва, с личен пример и с наставления, детето, което са държали в деня на Кръщението, помагайки на родителите в християнското му възпитание.
13. На кръщавания, до колкото е възможно, се дава един кръстник, чието задължение е да му сътрудничи, докато кръстеният започне да води един християнски живот, затвърден в Кръщението, и изпълнява с вяра своите християнски задължения. Ролята на кръстника или кръстницата е една задача, която продължава през целия им живот: да помага на родителите в християнското възпитание на кръстения. По тази причина Църквата казва, че не всички са подходящи да изпълняват тази роля. Ето условията, които Църквата определя:
14. За да бъде някой избран за кръстник е необходимо:

- да бъде посочен от родителите на кръщавания;

- да бъде способен и подходящ да изпълнява тази роля;

- да има навършени 16 години;

- да бъде католик и да е приел Първо причастие и Миропомазание; да води живот, съобразен с вярата и задължението, което е поел.

15. Следователно, не могат да бъдат кръстници: разведените, женените повторно, тези, които имат само граждански брак, които живеят заедно без брак, които не са приемали тайнства и не присъстват на неделните литургии.

Съобразно Кодекса на Каноническото право (1983) и

Катехизиса на Католическата Църква (2002)