„Радвай се, благодатна, Господ е с Тебе, благословена си Ти между жените„ (Лк.1,28). С тези думи, Архангел Гавриил, e поздравил Дева Мария, в момента на Благовещението, в Галилейския град, на име Назарет, за да и извести тържествено, че ще стане Майка на Божия Син. Вече от вековете, Бог е пожелал да изкупи човечеството и е решил да избере една, млада, еврейска девойка, Мария, от град Назарет в Галилея, за Майка на своя Син, който е станал Човек и е живял помежду нас, човеците.

 След сътворението на света и на първите хора, на Адам и Ева и след тяхното непослушание спрямо Бог, всеки човек, се ражда с петното на първородния грях. Обаче от това петно е била запазена Майка на Божия Син. Такова е учение на Католическата Църква, основана от самия Исус, който живее и действа в нея. Това изповядва догмата (истината на вярата), за „Непорочното Зачатие”, провъзгласена в 1854 година, от Папа Пий IХ, който казва,че: „Преблажената Дева Мария, от първия момент на своето зачатие, поради особената благодат и благоволение на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Спасителя на човешкия род, Исус Христос, е била запазена недокосната от всякакво петно на първородния грях.” Бог е запазил Дева Мария, от това петно, за да може да потготви в нея, прекрасно и достоино жилище за своя Син, Исус Христос, защото Божия Син, Бог - Човек, е Свет и Извор на всяка Светост. Думите на Архангела: „Радвай се благодатна”, означават, че Мария е била изпълнена със благодати и дарове на Свеия Дух, за да стане достойна Майка на Изкупителя на света. И като четем: „Господ е с Тебе , благословена си Ти...”- , разбираме, че самия Бог я е избрал да изпълнява спецялна мисия на майчинството, в Божия план на изкупление и я благославя. Дева Мария, е била избрана от Бог и запазена от първородния грях, но също е била като нас, изложена на опасностите и трудности, които е изпитвала през целияа си живот.

 Тържеството, „Непорочно Зачатие, на Дева Мария”, ни показва, че Майка на Исус е за нас, един прекрасен пример; пример за децата и младежи, родителите и възрастни, за болните и страдаши. Вървейки през  живота си, да я следваме в нейното послушание, във вярата и и в нейната чистота. Всеки от нас е слаб и грешен човек. Затова, с вяра да я поканим в нашия живот, в нашите семейства, в училище, на работа, в нашето сърце, да ни помага и да се застъпва за всеки от нас, пред добрия Бог, за да можем като нея, през целия си живот, с вяра, послушание и любов да изпълняваме Неговата, Света воля. Да имаме, като нея  готово и чисто сърце, за да може да живее в него, нейния Син, Исус, който безкрайно ни  обича и желае нашето шастие и спасение.

Освен това, винаги да носим в сърцето ни, чувството на благодарност на самия Бог, за това, че е избрал Мария, за Майка на своя Син, че ни я е дал и за нашата Майка, като помощ, по пътя към вечния живот. Приемайки тази задача, като християнското ни задължение и отговорност за своя живот, който е дар за нас от Бог, заедно със нея да Му изпеем, този прекрасен химн, който е изпяла Мария, в момента на посещението на св. Елисавета: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой. Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята си. Защото, ето, отсега  ще ме облажават всички родове. Задето Силният ми стори велико нещо и свето е Името Му. И Неговата милост е из рода в род  за ония, които Му се боят. Той показа сила ц мишцата си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си. Свали силни от престоли и въздигна смирени. Гладни изпълни с блага, а богати изпрати без нищо. Взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, както говори на нашите отци-към Авраам и семето му довека”. (Лк.1,46-55)

  о. Евгений Рожански