„Силният ми стори велико нещо“  (Лк 1, 49)

Скъпи младежи, ето ни отново на път след нашата прекрасна среща в Краков, където чествахме заедно на XXXI световен ден на младежта (СМС) и младежкия юбилей в светлината на Светата година на милосърдието. Оставихме се да ни водят свети Йоан Павел II и света Фаустина Ковалска, апостоли на Божието милосърдие, за да дадем конкретен отговор на предизвикателствата на нашето време. Изживяхме силни моменти на братство и радост и, дадохме на света знак на надежда; знамената и различните езици не бяха източник на раздор и разделение, а възможност да се отворят вратите на сърцата ни, за да се изградят мостове.

В края на Световния ден на младежта в Краков посочих следващата цел на нашето поклонничество, което, с Божия помощ, ще ни заведе в Панама през 2019 г. Ще ни придружава в това пътуване на Дева Мария, тази, която всички поколения я наричат блажена (срв. Лк 1, 48). Новият участък от нашия маршрут се свързва с предишния, който беше насочен към Блаженствата и ни подтиква да отидем напред. Присърце ми е фактът, че вие младежите, можете да вървите не само припомняйки си миналото, но че имате смелост в настоящето и надежда в бъдещето. Тези нагласи, винаги живи в девойката от Назарет, са ясно изразени в избраните теми за следващите три Световни дни на младежта. Тази година (2017), ще размишляваме върху вярата на Дева Мария, когато във Величанието (Magnificat) казва: „велики дела извърши в мен Всевишния“ (Лк. 1, 49). Темата на следващата година (2018) – „Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога“ (Лк 1, 30) - ще ни накара да размишляваме върху любовта пълна със смелост, с която Богородица прие съобщението на ангела. Световният ден на младежта 2019 ще бъде вдъхновен от думите „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лк 1, 38), изпъленият с надежда отговор на Дева Мария към ангела.

През октомври 2018 г., Църквата ще свика Синода на епископите на тема: Младежите, вярата и разпознаване на призванието. Ние ще запитаме за начина, по който вие младежите живеете опита на вярата сред предизвикателствата на нашето време. Ще разгледаме също въпроса за това, как може да узрее плана за живота, разпознавайки своето призвание в широк смисъл, т.е. в брака, в рамките на света и професията, или към посветения живот и към свещеничеството. Иска ми се да има голяма хармония между пътуването към Световния ден на младежта в Панама и Синода.

Нашето време няма нужда от „младежи-дивани“

Според Евангелието на Лука, след като приела известието на ангела и отговорила с „Да“ на поканата да стане майка на Спасителя, Дева Мария станала и отишла бързо да посети братовчедка си Елисавета, която била в шестия месец от бременността (вж. 1, 36.39). Дева Мария е много млада; това, което й е известено е един чудесен подарък, но съдържа също така големи предизвикателства; Господ й осигурява Своето присъствие и Своята подкрепа, но много неща са все още неясни в съзнанието и в сърцето й. При все това Дева Мария не си стои вкъщи, не позволява да бъде парализирана от страх или от гордост. Дева Мария не е от този тип хора, които, за да са добре, имат нужда от диван, където да седне удобно и на безопасно. Тя не е девойка-диван! (вж. Бдение, Краков, 30 юли 2016). Ако нейната възрастна братовчедка има нужда от помощ, тя не се бави, а веднага тръгва на път.

Дълъг е пътят за да стигне до дома на Елисавета - около 150 км. Но девойката от Назарет, движена от Светия Дух, не познава препятствия. Със сигурност дните през които пътува й помагат да съзерцава прекрасното събитие в което е замесена. Така се случва и с нас, когато тръгваме на поклонничество; по пътя, в паметта ни се връщат отново случки от живота, и може да узрее смисъла и да се задълбочи нашето призвание, а след това разкрито в срещата с Бог и в служението към другите.

Силният ми стори велико нещо

Срещата между двете жени - младата и възрастната, е изпълнена с присъствието на Святия Дух, изпълнена с радост и удивление (срв. Лк 1, 40-45). Двете майки, както и децата, които носят в утробата си, почти танцуват от щастие. Елисавета, поразена от вярата на Дева Мария, възкликва: „блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа“ (ст. 45). Да, един от най-големите дарове, които Девата е получила е този на вярата. Да вярваш в Бог е неоценим подарък, но също така изисква да бъде приет; и затова Елисавета благославя Дева Мария. Тя, от своя страна, отговаря с песента „Душата ми величае Господа“ (срв. Лк 1, 46-55), където намираме израза „Силният ми стори велико нещо“ (ст. 49).

Песента на Дева Мария е една революционна песен, песен на девойка пълна с вяра, осъзнаваща своите ограничения, но уповаваща се на Божието милосърдие. Тази малка смела жена благодари на Бог, защото Той е видял нейната незначителност и, заради делото на спасението, което Той е извършил за Своя народ, за бедните и смирените. Вярата е сърцето на цялата история на Дева Мария. Нейната песен ни помага да разберем Божието милосърдие като двигател на историята, било личната, било на цялото човечество.

Когато Бог докосва сърцето на един младеж, на една девойка, те стават способни наистина на велики дела. „Великите неща“, които Всемогъщият е извършил в живота на Дева Мария ни говорят за нашето пътуване през живота, които не са лутане без смисъл, но едно поклонничество, което, въпреки всичките му несигурности и страдания, може да намери в Бог своята пълнота (срв. Ангел Господен, 15 август 2015). Ще ми кажете: „Отче, но аз съм много ограничен, аз съм грешник, какво мога да направя?". Когато Господ ни призовава, Той не се спира на това, което сме ние или какво сме направили. Напротив, в момента когато ни вика, Той гледа всичко, което можем да направим, цялата любов, която сме способни на отключим. Като младата Дева Мария, можете да направите така, че вашият живот да се превръща в инструмент за подобряване на света. Исус ви призовава да оставите вашият отпечатък в живота, един отпечатък, който бележи историята, вашата история и историята на мнозина (срв. Бдение, Краков, 30 юли 2016).

Да бъдете младежи, не означава да скъсате с миналото

Дева Мария надхвърля малко вашата тийнейджърска възраст, като много от вас. В „Душата ми величае Господа“ тя се приобщава към гласа на своя народ, на неговата история. Това ни показва, че да си младеж, не означава да се изключиш от миналото. Нашата лична история се вплита в дългата следа, в пътя на общността, която ни е предшествала през вековете. Подобно на Дева Мария, ние принадлежим към един народ. Историята на Църквата ни учи, че дори когато тя трябва да премине през бурните морета, Божията ръка я води, спомага да се преодолеят трудни моменти. Истинският опит на Църквата не е като flashmob, в който всички си дават среща, прави се performanc-а, и след това всеки си отива по своя си път. Църквата носи в себе си една дълга традиция, която се предава от поколение на поколение, като едновременно се обогатява от опита на всеки индивид. Дори и вашата историята намира своето място в рамките на историята на Църквата.

Да се припомня миналото, служи също за да се приемат нечуваните вмешателства, които Бог иска да осъществи в нас и чрез нас. Помага ни да се отворим, за да бъдем избрани като Негови инструменти, сътрудници на Неговите планове за спасяване. Дори и вие, млади хора, можете да вършите велики неща, да поемете огромни отговорности, ако признаете милосърдното и всемогъщо дело на Бог във вашия живот.

Бих искал да ви задам някои въпроси: по какъв начин „спасявате“ във вашата памет събитията, преживяванията на вашия живот? Как се отнасяте към фактите и образите запечатани във вашите спомени? За някои от вас, особено ранените от обстоятелствата на живота, им се иска да „изчистят“(reset) миналото си, за да упражнят правото си да бъдат забравени. Но аз ще ви напомня, че няма светец без минало, нито грешник без бъдеще. Перлата идва от раната в мидата! Исус, със Своята любов, може да излекува нашите сърца, превръщайки нашите рани в истински перли. Както казва свети Павел, Господ може да покаже силата Си чрез нашата слабост (срв. 2 Кор. 12. 9).

Нашите спомени, обаче, не трябва да бъдат струпани на куп, както в паметта на твърдия диск. И не може всичко да се съхранява в един „виртуален облак“. Ние трябва да се научим така, че фактите от миналото да станат динамична действителност, върху която да размишляваме и от която да се извлича поука и да придобият значение за нашето настояще и бъдеще. Да се открие червената нишка на Божията любов, която свързва цялото ни съществуване, е трудна но необходима задача.

Мнозина казват, че вие, младите сте безпаметни и повърхностни. Аз не съм изобщо съгласен! Но следва да признаем, че в наше време, трябва да се възстанови способността да се размисля върху собствения ни живот и да го насочим в бъдещето. Да имаш едно минало, не е равносилно да имаш история. В нашия живот можем да имаме толкова много спомени, но колко от тях наистина изграждат нашата памет? Доколко са важни за нашето сърце и доколко помагат, за да придадат смисъл на нашето съществуване? Лицата на младежите в „социалните мрежи“ се появяват чрез много снимки, които разказват за повече или по малко реални събития, но ние не знаем колко от всичко това е „история“, опит, който може да бъде разказан, свързан с една цел и смисъл. Програмите по телевизията са пълни с така нареченото „риалити шоу“, но те не са действителни истории, това са само минути, които се въртят пред камерата, в които героите живеят ден за ден, без план. Не се подвеждайте от този фалшив образ на действителността! Бъдете герои на историята си, решавайте вашето бъдеще!

Как да бъдем свързани, следвайки образа на Дева Мария

Казва се за Дева Мария, че спазваше всички тези неща, размишлявайки ги в сърцето си (срв. Лк 2, 19.51). Това естествено момиче от Назарет ни учи със своя пример да запазваме спомена за събитията от живота, но и да ги съберем заедно, за да възстановим единството на частите, които събрани заедно могат да създадат една мозайка. Как ние можем да се упражняваме в тази посока? Ще ви дам някои съвети.

В края на всеки ден, можем да се спрем за няколко минути, за да си спомним красивите моменти, предизвикателствата, това което е станало добре и това което се е объркало. Така, пред Бога и пред самите себе си, можем да изразим чувствата на благодарност, на покаяние и на доверие, ако искате също може да си го запишете в една тетрадка, един вид духовен дневник. Това означава да се молиш в живота, с живота и за живота, и със сигурност ще ви помогне да възприемете по-добре големите неща, които Господ извършва за всеки един от вас. Както казва свети Августин, Бог можем да Го намерим в обширните полета на нашата памет (срв. Изповеди, книга X, 8, 12).

Четейки „Душата ми величае Господа“ (Magnificat), ние осъзнаваме как Дева Мария познава Словото на Бога. Всеки стих на тази песен, има своя аналог в Стария завет. Младата майка на Исус знае добре молитвите на своя народ. Със сигурност нейните родители, баба й и дядо й са я научили. Колко важно е предаването на вярата от едно поколение на друго! Има скрито съкровище в молитвите, които са ни учили нашите предци, в тази живяна духовност в културата на семплите, което наричаме народно благочестие. Дева Мария събира наследството на вярата от своя народ и го обобщава в една изцяло нейна песен, но която същевременно е песен на цялата Църква. И цялата Църква я пее с нея. До степен, че и вие младежи, да можете да пеете този, изцяло ваш „Магнификат“ и да направите от живота си подарък за цялото човечество; от основно значение е отново да се свържете с историческата традиция и с молитвата на тези, които са ви предшествали. Оттук следва да се знае добре Библията, Божието слово, да се чете всеки ден, като я сравнявате със собствения си живот, да разчитате ежедневните събития в светлината на това, което Господ ви казва в Светото писание. В молитвата и в молитвеното четене на Библията (т.нар. Lectio Divina), Исус ще затопли вашите сърцата, ще освети вашите стъпки, дори и в най-тъмните моменти от вашето съществуване (срв. Лк 24, 13-35).

Дева Мария също ни учи да живеем с евхаристийното присъствие, или да благодарим, да подобряваме хвалението, не само взирайки се в проблемите и трудностите. В динамиката на живота, днешните молитви стават причина за благодарност утре. По този начин, вашето участие в Светата литургия и моментите в които ще осъществите Тайнството на помирението, ще бъдат едновременно цел и начална точка. Вашият живот ще се обновява всеки ден в прошка, превръщайки се в постоянна възхвала на Всевишния. „Доверявайте се на спомена за Бога: [...] Неговата памет е нежно сърце на състрадание, което се радва при изтриването на всяка наша грешна следа“ (СДМ, Света литургия, Краков, 31 юли 2016).

Видяхме, че Magnificat извира от сърцето на Дева Мария, в момента когато тя се среща с възрастната си братовчедка Елисавета. Последната, със своята вяра, със своя проницателен поглед и със своите думи, помага на Девата да разбере по-добре мащаба на действието на Бог в нея, мисията, която й е поверена. А вие, давате ли си сметка за извънредния източник на богатство, който е срещата между младите и възрастните хора? Какво значение отдавате на възрастните хора, на баба си и дядо си? Справедливо е да „полетите“, да носите в сърцата си толкова много мечти, но ви трябва мъдростта и прозрението на възрастните хора. Докато отворяте крилете си за вятъра, важно е да откриете вашите корени и да съберете свидетелствата на хората, които са ви предшествали. За да се изгради едно бъдеще, което има смисъл, трябва да знаете за изминалите събития и да заемете позиция спрямо тях (вж. Ап. насърчение Amoris letitia, 191, 193). Вие, младежи имате силата, възрастните хора имат паметта и мъдростта. Подобно на Дева Мария и Елисавета, обърнете погледа си към възрастните хора, към вашите баби и дядовци. Те ще ви кажат неща, които ще се харесат на вашия разум и ще раздвижат вашето сърце.

Творческа вярност, за да се изградят нови времена

Вярно е, че имате малко години зад гърба си и затова може да ви се вижда трудно да отдадете дължимото значение на традицията. Имайте добре предвид, че това не означава да бъдете традиционалисти. Не! Когато Дева Мария в Евангелието казва: „велики дела извърши в мен Всемогъщия“, означава, че тези „велики дела“ не са приключили, а по-скоро продължават да се извършват в настоящето. Това не означава далечното минало. Да знаеш да възпоменаваш миналото, не означава носталгия или да останеш свързан с конкретен период от историята, но да знаеш, да признаеш корените си, за да се връщаш винаги към същественото и, да се впуснеш с творческа вярност в изграждането на новото време. Би било жалко и не би било от полза на никого да се култивира осакатяваща памет, която прави винаги едни и същи неща по един и същи начин. Дар от небето е да се види, че у мнозина сред вас, с вашите запитвания, мечти и въпроси, вие се противопоставяте на тези, които казват, че нещата не могат да бъдат променени.

Едно общество, което оценява само настоящето, има тенденцията да девалвира всичко, което се наследява от миналото, като например установяването на брака, на посветения живот, на свещеническата мисия. Те, в крайна сметка се разглеждат като безсмислени, като остарели форми. Смята се, че е по-добре да се живее в така наречените „отворени“ ситуации, държейки се в живота като в риалити шоу, без цел и без край. Не се заблуждавайте! Бог е дошъл да разшири хоризонтите на нашия живот, във всички посоки. Той ни помага да отдадем дължимото значение на миналото, за да се проектира по-добре едно бъдеще на щастие: но това е възможно, само ако се живеят автентично преживяванията на любов, които довеждат до откриването на призива на Господ и се придържат към него. И това е единственото нещо, което ни прави наистина щастливи.

Скъпи младежи, поверявам нашето пътуване към Панама, както и подготовката на следващия Синод на епископите, на майчиното застъпничество на Блажената Дева Мария. Приканвам ви да си спомняте две важни годишнини през 2017 г.: триста години от откриването на образа на Девата от Апаресида, Бразилия; и на стогодишнината от виденията във Фатима, Португалия, където, с помощта на Бог, аз ще отида като поклонник следващия май. Сан Мартин де Порес, един от светците-покровители на Латинска Америка и Световния ден на младежта 2019 г., в своето скромно ежедневно служение е имал обичая да предложи най-добрите цветя на Дева Мария, в знак на своята синовна любов. Изграждайте и вие, като него, приятелски отношения с Девата, поверявайки й вашите радости, тревоги и притеснения. Уверявам ви, няма да съжалявате!

Девойката от Назарет, която в света е приела много лица и имена, за да бъде близо до своите деца, да се застъпи за всеки един от нас и да ни помогне да възпеем великите дела, които Господ е извършил в нас и чрез нас.

Франциск

Ватикан, 27 февруари 2017 г.