След като [Исус] възкръсна се яви пак на учениците Си при Тивериадското езеро... А когато излязоха на сушата, видяха там жарава с риба на нея и хляб... Исус им каза: „Елате, яжте.                (Йоан. 21:1.9.12а)

Какво означава тази дума „Евхаристия”, с която именуваме най-великото тайнство на нашата вяра? Тя има гръцки произход и означава „благодарност”, конкретно в Евангелието думата „Евхаристия” иска за означи благодарствената жертва на нашият Господ Исус Христос, с която Той благодари на Небесния Отец и която се възпоменава на всяка Литургия. Има една опасност – да приемем ходенето на Литургия и участието в Евхаристията, като задължение. Но това е далече от истината по няколко причини:

• Първо, Евхаристията е най-великото тайнство на Божията любов, която не задължава никого от нас, любовта ни се предлага и дарява, но не задължава, никъде Исус не казва: „Ти трябва да ме обичаш”, а ни пита постоянно, както е питал Петър: „Обичаш ли ме?”
• Второ, Евхаристията е покана, отправена от Бога към нас да седнем на Неговата трапеза: „Дойдете и яжте”.
• Трето, Евхаристията ни прави съ-причастни на Христовата жертва на Кръста, а това означава, че ние участваме в тази изкупителна жертва, а жертвата на Кръста е пасхалният Агнец, Исус, Който не задължава, жертвата никога не задължава човека, тя може само да го направи съпричастен на нея.

След като Светата евхаристия не е и не може да бъде задължение за християнина, тя остава да бъде възприемана като драгоценна възможност или необикновен шанс, даден на човека да влезе в общение с Бога по един чуден начин, с което да получи благодатта на вечния живот. Ако някой яде от този хляб, ще живее навеки – казва Господ ‒ А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света (Иоан. 6:51). Жертвата на Исус на Кръста е най-великата жертва, от която блика най-великата любов ‒ тази на Божия Син към света и към цялото човечество, жертва на любов! На любовта може да се отговори по три начина: да кажа: „Мен не ме интересува” и да не ходя на неделната Литургия; да остана безразличен и да ходя от време на време на неделната Литургия, без да я приемам, без да я разбирам и без да я живея; и има един трети начин – да отговоря на върховната любов на Бога с моята крехка, малка, човешка любов и да кажа: „Господи, аз вярвам, уповавам се, надявам се на Теб, обичам Те и затова идвам на неделната Литургия, за да бъда с теб и ти да бъдеш с мен.” Моето ходене и участие в неделната Литургия е огледалото на любовта, която имам към Бога и към върховната жертва на Неговия Син на кръста. Не знам дали някога сме се замисляли, че Исус е дал най-скъпото ‒ живота Си, за да се принизи докрай, и след това да приеме да бъде убит на кръста като роб, а ние нямаме дори един час да Му дадем от времето си като участваме в неделната Евхаристия! Какво ще остане от всичко онова, за което отделяме толкова много време, около което се суетим, което ни запленява ‒ нищо няма да остане, защото всичко ще премине и ще си отиде, както и ние един ден ще си отидем от този свят! Но ние носим нещо в нас, което не е от този свят, което наричаме разумна душа, сътворена от Бога за вечността! Христос ни е дал в Светото причастие попътната храна за вечния ни дом в Небето, и ние не искаме да я приемем? Ако всеки човек признае пред съвестта си, че желае да живее вечно, понеже носи в душата си искрицата на вечния живот, той ще разбере, че има отворена врата към истинския, вечния живот и тази врата е Кръста на Исус, върховната жертва на Сина, която ние възпоменаваме като ставаме живи участници в неделната Евхаристия, след като се причестим. Тогава ходенето на Литургия в неделя е наистина драгоценният ни шанс да приемем дара на вечния живот и да бъдем в общение с любовта на Христа. Бог иска толкова малко от нас, а ни дава нещо толкова велико и голямо! Бог иска да му принесем нашето сърце – малко, ранено, слабо, за да го излекува и да посади в него семето на Своята любов и на вечния живот. Бог иска да направи от нашето сърце една малка пещера, един малък Витлеем, в който да положи блаженството на рая.

о. Койчо Димов