Месец май е посветен на Дева Мария. поради тази причина започваме майска набожност. На 16ти май ще честваме храмов празник в нашата енория. Евхаристията ще бъде отслужена от 11:00 ч. Молим се, Дева Мария от Фатима на нейното тържество да направи чудо, да оздрави ситуацията на зараза в целия свят и пореден път да докаже на всички, че е наша любеща майка и покровителка. Напомняме, че тайнствата в храма се отслужват при отворени врата.

От днес ще излъчваме непрестанно онлайн видео от храма, без прекъсване и без да бъде записвано на платформата ни fatima-pleven.bg, на профила ни във фейсбук и в youtube. 

На 2ри май бр. Атанази чества своя имен ден. На литургията от 18:00 ч. ще се молим за него, Бог да го благославя и дава дълги години мисионерска дейност между нас. Каним всички на празника! 

Идната седмица честваме дни на духовно обновление - Първи Петък и Първа Събота на месеца.

 

Прилагаме текст на майска набожност „НА УЧИЛИЩЕ ПРИ ДЕВА МАРИЯ” - кратки размишления за месец май, събрани от отец Лино Драганов през 1971 г. Със специални благодарности към г-жа Анелия Петрова за преписването на текста. 

Пожелаваме на всички успешна, благодатна и благословена седмица! 

о. Венци Николов OFMConv.

 

МАЙСКА НАБОЖНОСТ

 НА УЧИЛИЩЕ ПРИ ДЕВА МАРИЯ

/кратки размишления – четива за месец май/

Събрал и наредил – отец Лино Драганов, 1971 г.

 

 

Забележка: Преработих книжката „На училище при Дева Мария”

като си позволих някои малки изменения и поправки,

без обаче да изменя същността на съдържанието.

Драгомирово, 1971 г. О. Д…

 

І.  МОЛИТВА ПРЕДИ ВСЯКО ЧЕТИВО

О, милостива Майко Божия, ето ни пред тебе и пред твоя Божествен Син, за да ти отдадем нашите почитания, да те възхвалим с нашите уста и да те почетем с нашите сърца! Ти, о Майко, просвети ума ни, разпали волята ни, очисти душата ни, за да можем достойно да ти поднесем този подарък на почитание и обич! Нека той бъде за по-голяма слава на Господа Бога, за твоя чест и за полза на нашите души! Амин. /Радвай се благодатна/

 

ІІ. МОЛИТВА СЛЕД ВСЯКО ЧЕТИВО

Припомни си, о всемилостива Дево, че не се е чуло от веки някой да е прибягвал до твоето покровителство, да е призовавал твоята помощ, да е молил твоето ходатайство, и да е бил изоставен от тебе! Насърчени от това упование, ние прибягваме към тебе, о Дево на Девиците и наша Майка. При тебе идваме, пред тебе грешници просълзени се явяваме. О Майко на Исуса и наша майко, недей отхвърля нашите молби, а чуй ги милостиво и ги изслушай! Амин.

 

1-ви ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ – НАБОЖНОСТТА КЪМ ДЕВА МАРИЯ

 

 Месец май, най-хубавият месец през годината, е посветен на Дева Мария. И наистина, Божията майка заслужава това. Тя е най-великото дело, излязло от Божиите ръце. На нея се паднало благоволението на пресветата Троица. След Спасителя - Исус Христос - няма по-красив образ за християнските души, които се стремят към добродетелен живот, от този на Дева Мария.

Адам и Ева - нашите прародители - бяха похулили Бога с греха си. Но Дева Мария - новата Ева - прослави Бога със своя Божествен Син Исуса. Човекът, само със своите сили, не можеше да постигне своята крайна цел - Бога, вечния живот - но той може да стори това с помощта на Исуса и Мария. Ето защо е нужно да познаваме Мария и нейните добродетели, и да се научим от нея как да познаваме и обичаме Господа Исуса Христа.

В наши времена, когато безразличието се старае да помрачи душите, и да ги погуби, ние сме длъжни да съживим и поддържаме в нас основните християнски принципи, като ги привеждаме на дело в нашия всекидневен живот. В това направление Дева Мария ще ни бъде пътеводителка и помощница в борбите и мъчнотиите, които ще срещнем в борбата с мрака.

Слава Богу, ние живеем и във времена, когато набожността към пречистата и пресвета Дева много е разпространена. Но нашата набожност към Дева Мария не бива да бъде само увлечение на чувствата. Нашето въображение лесно се възхищава от тази идеална жена, нежна майка и неопетнена Девица. Набожността към Дева Мария  трябва да възроди човешката душа, за да приложи нейните добродетели в своя практичен живот. При всяко дело, християнинът трябва да се пита: какво би направила Дева Мария ако тя, в този миг, беше на мое място?

Затова, през тези всекидневни размишления, когато ние говорим за Мариините добродетели, ние искаме не само да докажем, че почитанието към Дева Мария е неразделна част  на нашата християнска религия, а най-вече да насърчим нашите верни да станат смели подражатели на Дева Мария. Трябва и ние да разберем, че колкото повече обичаме Дева Мария, толкова по-силна и по-дейна ще бъде любовта ни към Бога, към Исуса Христа, а това е именно крайната цел на „майската набожност”.

ПРИМЕР: ОБЪРНАЛ СЕ ПРОТЕСТАНТ

Известният кардинал Дешан от Белгия веднъж пътувал с един англичанин за Рим. Разговорът между двамата засегнал между другото и религиозни въпроси. Англичанинът не скрил пред кардинала, че не му харесвало голямото почитание на католиците към Божията Майка - Дева Мария. Той казал, че предпочитал да отиде направо при Исуса Христа. Кардиналът го изслушал мълчаливо и внимателно. След това го запитал: „Нали вие вярвате, че всички сме бедни грешници?” Да, така е, отговорил англичанинът, и който каже, че няма грях, той е лъжец – така четем в библията”. По-нататък кардиналът го запитал: „Вярвате ли, че ще се явим един ден пред Божия съд и че няма да занесем много добри дела с нас?” Да, и това вярвам, отговорил англичанинът - протестант!” Добре, казал кардиналът, досега сме равни пред Христа. Но когато отидете вие при Господа Христа, вие ще отидете самичък.

Когато ние ще отидем при Господа Исуса, ние ще бъдем придружени от Неговата и наша майка - Дева Мария - смятам, че ще бъдем малко по-добре от вас.

Англичанинът, който все пак бил честен човек, размислил по-внимателно и по-спокойно върху думите на кардинала, и в края на краищата, и той, с Божията благодат, приел нашата света католическа вяра. Като католик, той от сърце обикнал небесната майка – Дева Мария.

СЪВЕТ: Старай се - по възможност - да присъстваш на майската набожност всяка вечер - през целия месец!

 

2-ри ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: МАРИЯ – МАЙКА БОЖИЯ

 

Най-голямото величие на Дева Мария е, че тя е майка на Божия Син, Исус Христос. Господ Бог - в своето всемогъщество - можеше да направи въплъщението на неговия единороден син, Исус Христос, да стане по нам незнайни пътища. Но той пожела Спасителят да се роди както другите човеци. Затова Господ избра за своя възлюбен Син една майка, достойна за него – Дева Мария. За нищо не се говори толкова ясно в свещеното писание, както за майчинството на пресветата Дева. Достатъчно е само да чуем какво казва Архангел Гавраил на Дева Мария, а именно: „Ето, ти ще заченеш и ще родиш Син и ще го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния!” А когато Дева Мария посетила своята сродница Елисавета, Елисавета, вдъхновена от Светия Дух, радостно се провикнала: „Откъде на мене тая чест да ме посети Божията Майка?” Когато пък Дева Мария, след три дни търсене, намира Исуса в храма между учителите, тя така заговорила: „Синко, защо направи тъй?” Следователно, щом Христос е нейн Син, тя е негова майка. Евреите не познавали Исуса другояче, освен с името „Син Мариин”! Когато блажената Дева пожелала да говори един ден на Исуса, Апостолите му казали: „Майка ти иска да те види!” А сам Исус Христос навсякъде признава Дева Мария за своя майка. Свети Лука Евангелист ни уверява, че божественият Спасител ели тридесет години е бил подчинен и послушен на своята пресвета майка - Дева Мария. Като малко детенце, Господ Исус се оставя тази пресвета девица да го храни, да го повива в пелени, да го слага в люлка и на легло, да го носи на ръце - пред Симеона в храма - да бяга с него в Египет.

Църквата, открай време, признава божественото майчинство на Дева Мария. Ние, християните, всеки ден се молим и казваме: „вярвам в Исуса Христа, единствен Божий Син, Господ наш, който се е заченал по действие на Светия Дух, родил се от Дева Мария.” . . . А на Ефеския събор църквата най-тържествено провъзгласи: „Ако някой откаже да приеме, че Исус Христос е истински Бог, и впоследствие, че Мария не е негова майка, такъв да бъде отлъчен от църквата”. Ние признаваме всеки ден тази вероистина когато казваме молитвата: „Света Мария, майко Божия, моли се за нас грешници, сега и на смъртния ни час! Амин.”

ПРИМЕР: „РАДВАЙ СЕ ЦАРИЦЕ!”

Свети Викенти от Паула попаднал като млад свещеник в ръцете на морски разбойници. Те го отвели в Тунис и го продали на един вероотстъпник, който се бил отказал от вярата си, и бил женен за мохамеданка. Но Викенти не се отчаял, въпреки палещото слънце и тежката работа в стопанството на вероотстъпника. Сторило му се, че се намира като изгнано чедо невинно - в тази плачевна долина. Затова той обичал да моли и да пее често молитвата: „Радвай се царице” /”Салве Реджина!”/. Тази песен той повтарял и през време на работата и сърцето му се изпълвало с радост. Понякога жената на вероотстъпника слушала песента му и веднъж го запитала: „кои са тия изгнани синове Евини” и коя е тази „майка на милосърдието”? Свети Викенти й разтълкувал така хубаво всичко това, че мохамеданката се трогнала и упрекнала мъжа си задето той бил обърнал гръб на тази „майка на милосърдието”! Когато Викенти пеел песента, както не вероотстъпника, така и на жена му ставало драго, че този нещастен християнин - вероотстъпник почнал да чувства гризене на съвестта си. И ето, че решили и тримата: вероотстъпникът, жена му мохамеданката и Свети Викенти да избягат във Франция. Бягството излязло сполучливо. Така „майката на милосърдието” - Дева Мария, спасила Свети Викенти от робство, възвърнала вярата на вероотстъпника и направила мохамеданката християнка.

СЪВЕТ: В скърби и неволи, обръщай се към „майката на милосърдието”!

 

3-ти ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: МАРИЙНАТА ДЕВСТВЕНОСТ

 

Мария е Божия майка. Това е основна истина на нашата християнска вяра. Но има и друга - не по-малко драга на всяко християнско сърце вероистина, а именно: девствеността на Божията Майка.

Вярата ни учи, че пресветата майка на Спасителя е „приснодева” - както се изразяват нашите източни братя - т.е. всякога дева! Дева - преди раждането на Исуса Христа; Дева - при раждането на Господа Исуса; и Дева - след раждането на Божествения Спасител.

С църквата ние вярваме, че Дева Мария, по силата на Всемогъщия Бог, без земен баща - по действие на Светия Дух - е родила Божия Син Исуса Христа, като си е останала неопетнена Дева през целия си живот. Ние вярваме, че Господ Исус се родил тук на света от Дева Мария като един вид „слънчев лъч”, който минава през стъклото без да го повреди! Ние вярваме, че Дева Мария не е имала други чеда, освен Господа Исуса и тия, които тя духовно осиновила на Голгота, под Кръста на нейния Божествен Син - когато Той й предаде в лицето на Свети Иван - всички свои последователи, всички свои изкупени чеда, всички християни.

Няма нужда да ровим много, и да искаме да разберем тази велика истина – истината за девственото зачатие на Божия Син в утробата на пречистата и пресвета Дева. Един добър християнски писател казва: „не трябва да се спускаме много и без свян в тази работа”. Самата Дева Мария иска ние да говорим за нея само с девствени и целомъдрени думи. И когато говорим за тази пречиста девица, трябва да съгласуваме думите си с гласа на вековете, с учението на светите отци и на църквата. Нашето „верую” в това отношение трябва да бъде „веруюто” на нашите праотци. Да казваме на Дева Мария с тях: „Превъзходна Дево, Света Девице, царице на девиците, ти една си само девица, ти си самата девственост, ти си светата и неопетнена девица!”

ПРИМЕР: СИЛАТА НА МАРИЙНОТО ИМЕ

  Един млад човек излязъл една вечер с твърдото решение да си поживее малко. Той бил наситен с борбата със страстите, сега искал да върши каквото вършат и другите – да пие от чашата на наслажденията… Скоро намерил едно момиче, което било готово да стане съучастница в греха му. Но преди да извърши греха, младежът запитал момичето как се казвало. „Аз се казвам Мария” – казала тя равнодушно, като че ли всякакво религиозно чувство било изчезнало от нея. Като чул това име, младежът се сепнал. Това пресвето име на Божията Майка се врязало като мълния в неговата душа. Той си спомнил за времето, когато бил като момче в дружеството на Дева Мария, която много почитал, и на която се бил посветил.

  Тогава той не мислел още за грях. Колко дълбоко би паднал в този момент страх го обзел, сторило му се че пада от една страшна, мрачна бездна и той почувствал отвращение от блудницата. Той намерил сили в себе си да й каже тези думи: ”Нещастница, ти носиш името на най-святата и тай-чистата жена и не се срамуваш да вършиш такива позорни дела?!” и той отбягнал тази голяма опасност! Така името на пречистата Дева го спасило от падане в грях.

СЪВЕТ: При изкушения против чистотата, призовавай пречистата Дева.

 

4-ти ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ВЯРАТА НА ДЕВА МАРИЯ

 

На чешкия историк Свобода задали веднъж следния въпрос: „какво е допринесло най-много, за да остане Чехословакия католическа? Той отговорил: „Това е било почитанието на Дева Мария!”

Кой ще бъде щит на нашата католическа вяра във всички опасности и борби? Без съмнение – Дева Мария. Дева Мария трябва да остане „огледало на нашия живот” най-вече относно вярата ни.

Когато Дева Мария посетила сродницата си – Св. Елисавета – последната я посрещнала с радост като й казала: „блажена си ти, че повярва!” На никой човек вярата не е била изложена на такива изпитания, както вярата на Дева Мария. Но пък и никой досега не е показал такава силна вяра, както Дева Мария. За нея може да се каже: „тя вярваше въпреки/ против всяка надежда!” Нека опишем обстоятелствата по-подробно, в които Дева Мария показа силната си вяра.

При Христовото рождение блажената Дева не намира подслон в града, и е принудена да отседне и пренощува в един обор – пригоден за жилище на добитъка. Там няма люлка, в която да положи новороденото си детенце, и както пише Свети Лука, тя го слага в една ясла. Даже и сламата и сеното, сложени в яслата са чужди. Навсякъде цари тъмнина, бедност и нищета: вместо царски палат – един обор – една бедна колиба, вместо хубави осветлени и отоплени стаи – един обграден от студени стени обор. И въпреки всичко това, блажената Дева вярва. Тя коленичи и обожава това детенце като Бог и господар на вселената. Тя го поднася на скромните Витлеемски овчари и на тримата царе да му се поклонят и да го признаят за обещания Спасител.

Още по-голямо беше изпитанието на вярата на Дева Мария на Голгота. Нейното Божествено чедо виси на кръста между двама разбойници. Тълпата го хулеше и ругаеше, изглеждаше, че всички са го изоставили и че неговото учение загиваше с неговата смърт на кръста. Но въпреки всичко това, Блажената Дева вярва, че всичко става за наше спасение. Тя вярва на думите на Исуса, които той бе казал: „когато бъда издигнат на Кръста, ще привлека всички към себе си!”

ПРИМЕР: МАЛКАТА МЪЧЕНИЧКА ОТ МЕКСИКО

„Аз съм съгласна от всичко да се откажа и всичко да понеса, но от вярата си няма да се откажа!” Това са думите на малката мъченичка от Мексико Мария Дела Луц. Тя застанала пред вратата на църквата и не позволила на неприятелите на вярата да влязат и да осквернят Божия дом. И там, пред вратата на църквата, тя бива прободена от вражески нож и младата Мария Дела Луц – едва 18-годишна – проляла кръвта си за вярата си. Така тя станала втора Агнеза – мъченица за вярата и за девствеността си. Това трябва да бъде и нашата клетва днес: по примера на нашата небесна Майка Дева Мария, и по примера на храбрата мъченичка Мария Дела Луц от Мексико – да запазим вярата си докрай! – защото само който издържи докрай, ще бъде спасен. Ние имаме примера на Дева Мария под кръста. Нека в трудни моменти хвърляме поглед към Дева Мария, като й казваме: „Моя небесна покровителко, пази вярата ми!”

СЪВЕТ: ЩЕ СЕ СТАРАЯ ДА ЪДА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ХРИСТИЯНИН.

 

5-ти ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЖИВОТЪТ НА ДЕВА МАРИЯ СПОРЕД  ВЯРАТА

 

Вярата, която имаме, не бива да бъде мъртъв капитал. Според думите на нашия Божествен учител, тя трябва да бъде светлина, която свети и на другите. Всички наши мисли, желания и дела трябва да се ръководят от правилата на религията. „Праведникът живее от вярата” – казва Свети Яков. Да разгледаме тази вечер накратко как Дева Мария, най-мъдрата Девица, е живяла според вярата си

Въз основа на вярата Дева Мария е била убедена и силно е вярвала, че ние живеем всеки миг под окото на Всевишния Бог, който всичко вижда; че ние се намираме винаги, денем и нощем в непосредствена близост до/ със Бога; че Господ Бог ни е по-близо от който и да е друг човек; че ние живеем, движим се и сме във Бога – както казва Свети Павел! Дева Мария е била убедена, че Бог е свидетел на нейните дела, на нейния разговор и на нейните мисли. Затова Дева Мария живяла така, че да не се срамува пред никого, нито пред Бога, който всичко вижда и всичко знае.

Крайната и най-важна цел на всеки християнин е да се стреми към Бога. Най-доброто, ефикасно и лесно средство за постигане на тази цел е мисълта, че Бог ни вижда навсякъде. Разправя се следната случка по време на Александър Велики: „Един негов войник имал голямо страхопочитание спрямо него. От страх и почитание към своя вожд, войникът държал веднъж запален факел и когато пламнала и ръката му, той не помръднал, нито пуснал факела.

Ако мисълта за присъствието на един земен монарх /господар/ е направила такава жертва, и то повече от страх, отколкото от почитание, колко повече трябва да ни предпази от много грешки мисълта, че Бог ни вижда, който е наш любим татко и когото ние с греха обиждаме? Да, наистина, мисълта, че Бог всичко вижда и знае, и че с греха ние обиждаме нашия добър татко, ще ни помогне да отбегнем много грешки.

За какво е мислела Дева Мария при нейната домакинска работа и при всекидневните си занимания? Тя е искала само да угоди на Бога и да изпълни Неговата пресвета воля. Тя не е търсила печалби, чест и слава, а изпълнявала своя дълг като майка домакиня, тихо и безшумно, с радост и с весело лице даже и при най-трудните неща, които е срещала. Къщата й не била богато обзаведена, но чиста и приветлива. Тя изпитвала голяма радост да слугува на Свети Йосифа и на детенцето Исус. „Ето слугинята Господня” – този бил девизът на Дева Мария през целия й живот. Ако искаме да вървим по стъпките на Дева Мария, нека действаме като нея. Да направим нашия живот постоянна молитва чрез доброто намерение и чрез посветяването на деня и работата на Бога всяка сутрин при нашето ставане. Тогава всяко наше дело става постоянна молитва. Нека нашата вяра ни бъде спътник в живота! Именно нашата вяра е, която позлатява всички наши дела и ги прави ценни пред Божиите очи. От друга страна, както казва Св. Яков – „вярата без дела е мъртва”! Затова да живеем и ние с Бога – за Бога и в Бога – тогава нашата душа ще бъде годна за небето.

 ПРИМЕР: ЗАСЛУЖЕН ОТГОВОР

Една възрастна жена била коленичила пред олтара на Дева Мария. Всецяло отдадена на молитва, тя не забелязала какво ставало около нея. Зад нея в църквата стоял един млад човек от друга вяра, т.е. от протестантските секти. Той често пъти бил чувал да се казва от хора от тия секти, че католиците обожавали Дева Мария.

Сега той смятал, че е намерил един такъв пример, който можел да разправя на своите приятели от сектата. Но, преди да стори това, той искал да се увери от думите на самата жена. Затова той се приближил до нея и я запитал: „Нали вие католиците обожавате Дева Мария?” Жената се изправила, погледнала младия човек и му казала: „Вие изглежда сте побъркан, млади човече! Може би скоро сте излезли от лудницата!” и продължила: „ние не обожаваме Дева Мария, а я почитаме като Божия майка – според думите й, които е казала: „от сега нататък ще ме почитат всички народи”!

СЪВЕТ: Бъди смел защитник на Дева Мария!

                                             

6-ти ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:  НАДЕЖДАТА НА ДЕВА МАРИЯ

 

Тайнствената сила, която ни поддържа духом, която ни утешава и която осмисля нашия земен живот – това е надеждата. Надеждата дава крила на нашия живот и сила в нашите слабости, за да не се отчайваме при житейските неприятности, страдания и изпитания. Ако изчезне тази добродетел, а именно – надеждата – тогава човек се осакатява, замръзва, отстъпва и всякакво усърдие и кураж за по-добър живот изчезват завинаги в него.

Животът на Дева Мария е бил една въплътена надежда, заради това тя се нарича „царица на патриарсите”, които са живели с надежда да видят Спасителя на света – Исуса Христа. Мисъл и копнеж на нейното пренепорочно сърце е бил бъдещият Месия, обещаният Спасител на света. Тя се надявала да доживее този славен ден – идването на Спасителя, но нейното смирение не можело да допусне, че тя ще бъде майката на този толкова очакван Спасител. И когато Господ Исус се родил от нея, нейната надежда била, че това малко и слабо детенце щяло да донесе спасението на света. Човек, който упражнява тази добродетел – надеждата – той има сърце, което се стреми към небето, защото оттам очаква задоволяването на своите желания. Надеждата отправя сърцето на човека към Бога, към съвършенството, към славата в небето. Само Бог може напълно да задоволи човешкото сърце и да го направи щастливо. Всички земни удоволствия са само залъгалка за плътта. След като човек ги е изпитал, те се превръщат в горчиви хапове. Много право е казал Св. Августин: „Ти, о Боже, ни създаде за тебе, и нашето сърце е неспокойно докато то не почине в тебе!”

Вярата ни учи как бог ни създаде, ни спаси чрез страданието и смъртта на Исуса Христа, и ни осветява чрез вдъхновението на Свети Дух. Надеждата пък ни дава упованието, че заради нашето вярно служене на Бога, ние  ще бъдем възнаградени стократно във вечността.

Ако попитаме Дева Мария коя е задачата и целта на човешкия живот, тя щ ни отговори със същите думи, които тя отправи към Архангела Гавраила: „Ето Господнята слугиня, нека ми бъде според твоята дума!” Ако почнем да я възхваляваме заради нейната чистота и нейния свят живот, тя веднага ще излее чувствата на душата си с хубавите думи: „душата ми величае Господа, защото направи във мене велики дела и свято е неговото име!” Така трябва всеки християнин да мисли и да действа. Нашата главна цел тук на земята е – да слугуваме на Бога. А когато ни хвалят за някое добро дело, ние трябва да казваме: „Всичко, каквото имам, го имам от Бога, на когото един ден ще давам сметка за всички негови благодати!”

 По примера на Дева Мария никога да не губим надежда в Бога – дори в най-трудните изпитания на живота. Нека си спомняме и за хубавите думи на един християнски поет, който така пее: „След нощни мак, утрин идва пак животворна пролет следва зимен мраз – вечен и верен е Бог всегда – Той ще ни помага в скръб и беда!”

ПРИМЕР: МОЛИТВАТА НА СВЕТА ЕЛИСАВЕТА УНГАРСКА

Св. Елисавета, херцогиня на Тюрингия, била щедро възнаградена от Дева Мария. Още когато била малка, Дева Мария  й се явила и й казала: „Бъди добра и прилежна, и когато научиш вероучението, аз ще те предам в ръцете на моя Божествен Син. Ти си моя щерка, - аз пък твоя майка!” Един ден малката Елисавета, като изпитвала съвестта си, започнала да плаче, защото открила, че не можела да прекара нито един ден без да не наруши своите задължения. Тогава Дева Мария й се явила отново и й казала: „Чедо мое, не губи надежда! Въпреки тези твои малки недостатъци, аз не преставам да бъда твоя майка! Кажи сега едно „Радвай се, Марио” и  от всички твои малки недостатъци помен няма да има!” Така Дева Мария е винаги готова да ни се притече на помощ, даже и тогава, когато сме съгрешили в нещо.

СЪВЕТ: Казвай често „Радвай се благодатна…”, за да постоянстваш в доброто.

 

7-ми ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ БОГА

 

Ние четем в светото Евангелие как един младеж отишъл при Исуса и го запитал: „Учителю, коя е най-важната заповед в закона?” Исус му отговорил: „Първата и най-важна заповед е тая: Обичай Бога със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичките си сили; а втората е: обичай ближния си като себе си!” Всеки християнин е длъжен да изпълнява тази най-важна заповед, и то точно според предписанието на Божествения учител. И тук Дева Мария ни е пътеводна звезда, пример и образец

Дева Мария обичала Бога от всичкото си сърце: Тя не е делила сърцето си между Бога и създанията. Нейното непорочно сърце принадлежало изключително на Бога тя не желаела – особено след възкресението на Исуса нищо друго, освен да се освободи от тялото и да се съедини вечно със своя Бог.

Така трябва всеки християнин да обича Бога над всичко и да желае да бъде вечно с него съединен във вечността. Тук можем да приведем думите на една хубава песен, дето се казва: „Ако бих имал хиляда сърца и животи, аз на тебе ги бих поднесъл, мили Исусе!”

Такъв дух трябва да има всеки християнин – да обича Бога над всичко. Ние нямаме нито хиляда сърца, нито хиляда живота, а само едно сърце и само един живот. Нека посветим нашето сърце и нашия живот всецяло на Бога!

Дева Мария е обичала Бога с всичката си душа.

Целият Марийн живот е бил едно ехо от онази песен, която Божията Майка изпя пред своята мила сродница – Св. Елисавета: „Душата ми величае Господа и духът ми се възрадва в Бога, Спасителя мой! Моята душа – искала да каже Дева Мария – не познава друго блаженство, освен да прославя Бога и да почива в него.

Ето, такъв дух трябва да има всеки християнин: да се стреми да хвали Бога чрез добродетелен християнски живот. Колко грижи полагаме да се харесваме на хората! Но това не е толкова важно какво ще мислят за нас хората, а какво мисли Бог за нас!

Дева Мария е обичала Бога с всичките си сили.

Тя е имала силна и за жертви готова воля. Тя беше скромната девойка в храма, но Бог пожела тя да стане майка на Спасителя, и блажената девица се подчинила на Божията воля. Тя се подчинила също и на жертвите, които трябвало да направи при бягството в Египет, за да спаси детенцето Исус от меча на Ирода. Подчинила се също на жертвите при загубване на детето Исус в Йерусалим – при сбогуването със своя Божествен Син, когато той започнал своя обществен живот за благото на душите,  а най-вече при страданието на Голгота. Тогава нашата небесна майка застана под кръста на Божествения Спасите и страда заедно с него за нашето спасение. Това значи да обичаш Бога не само когато всичко върви добре, а и тогава, когато бури се надигат, т.е. когато несгоди, трудности, страдания и изпитания ни спохождат.

ПРИМЕР: ПРЕКРАСЕН ОТГОВОР НА ЕДНО МОМИЧЕ

Това момиче се казвало Ана Кьолер от Тирол. Един ден, когато Ана се връщала от църква, я срещнал един богат младеж, който я подиграл за нейната набожност. В този момент минал покрай тях един файтон с няколко лекомислени девойки, които отивали на излет… Младежът попитал Ана: „Не желаеш ли и ти да си поживееш като тях?” „Не!”, отговорила скромната девойка. „Защо пък не?” – запитал младежът. Ана отговорила: „Тези момичета се разкарват насам натам, те са жалки същества, сърцата им са пусти и огорчени, защото в тях няма нито капка любов към Бога. Ако искаш да станеш нещастен, и то много бързо, вземи си една от тях за съпруга!” Прекрасен отговор на едно добро, християнско момиче!

СЪВЕТ: Свикни да правиш малки жертвички от любов към Бога.

 

8-ми ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:    ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ ИСУСА

 

„Чрез Мария при Исуса!” – това е една много важна истина. Една случка из живота на Исуса и неговата майка ни показва как да обичаме и ние Исуса. Нека тази вечер да научим от Дева Мария: от какво трябва най-много да се страхуваме – коя трябва да бъде нашата най-голяма грижа – и коя нашата най-голяма радост в живота ни.

Най-голям страх и мъка за нас трябва да бъде загубата на Исуса от нашето сърце. Никое сърце на земята не е обичало Исуса Христа толкова, колкото пренепорочното сърце на Мария. Господ Исус е бил нейна утеха и нейна мечта.

Един ден – без нейна вина – Дева Мария загубила Исуса детенце. Исус беше останал в Йерусалим без да обади това на родителите си. Ние не можем да си представим скръбта и болката на Дева Мария при тази загуба. Какво е станало с нейното мило чедо? Да не би да са го откраднали лоши хора? Да не би да са му отнели живота? Да не би да са го продали на някои търговци? Голямата и света радост на празничните дни се била превърнала в неописуема скръб и печал за любящото майчино сърце. Блажената Дева, без никакво отлагане, се връща заедно със Свети Йосифа пак в Йерусалим. Те отиват в страноприемницата - но там го няма! Те питат роднини и познати дали не са видели някъде Исуса - но никой не го е видял. Те търсят по всички ханища и из всички главни улици на града - но Исуса го няма никъде!

Св. Алфонс от Лигори смята, че загубването на Исуса Детенце в Йерусалим е била една от най-големите скърби на Дева Мария. Той дори е на мнение, че Дева Мария е страдала в този момент много повече, отколкото при Кръста - защото – казва той – когато Дева Мария се намираше под Кръста, тя страдаше заедно с Исуса, тук, обаче, тя страда за Исуса, но без Исуса – изоставена от него.

Всеки християнин може да загуби Исуса – и то по своя собствена вина – когато извършва смъртен грях. Но нека в такъв случай той, без отлагане, се разкае искрено в добра изповед, за да намери пак Исуса. Не са истински добри християни, които живеят в състояние на смъртен грях, не само дни, седмици и месеци, а много години. Те нямат благодатния живот в себе и рискуват да се погубят за вечно ако смъртта ги свари в такова състояние.

Блажената Катерина от Емерих – още като момиче – се молила така: „Мили Спасителю, дай ми още сега да умра, да не би по-късно да те оскърбя с някой смъртен грях!” Св. Лудвиг - цар на Франция -  желаел по-скоро да бъде сполетян от най-страшната болест, отколкото да съгреши смъртно. Така трябва да мислят и действат всички християни. За жалост, обаче, мнозина – за шепа удоволствие – загубват Исуса и рискуват да се погубят.

Затова думите на Подражанието Христово си остават верни: „Да живееш без Исуса е истински пъкъл! Да си близо до Исуса – е раят на земята. Който е загубил Исуса, той много е загубил – загубил е повече от целия свят. Който живее без Исуса – е най-бедният измежду бедните!”

ПРИМЕР: ТРОГАТЕЛНО ИЗПРАЩАНЕ

Една млада монахиня от Австрия заминавала за Африка, за да работи там като мисионерка за благото на душите. На гарата дошли майка й и много нейни близки и роднини, дошли да се сбогуват с нея. Всички плачели поради скорошната раздяла с добрата сестра, която била любимката на всички вкъщи. Тя, обаче, прегърнала майка си и със сълзи на очи й казала: „Да имах хиляда майки, аз бих ги оставила от любов към Исуса, за да отида да работя между езичниците в Африка!” Добрата майка пък, целувайки за последен път милата си дъщеря, казала: „Аз пък да имах хиляда дъщери като тебе, бих ги изпратила да работят за Бога в мисиите!” Всички изпращачи се трогнали до сълзи. – Това се нарича християнски героизъм.

СЪВЕТ: ЩЕ СЕ СТРЕМЯ ДА ПРАВЯ ВСЕКИ ДЕН НЯКОИ ЖЕРТВИ ЗА ИСУСА.

 

9-ти ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ ИСУСА – продължение

 

Както вече казахме във вчерашното поучение, наша най-голяма грижа трябва да бъде да търсим Исуса, ако чрез греха сме го загубили нашата небесна майка – Дева Мария – и в това отношение ще ни бъде пример и образец. След като Блажената Дева забелязала, че Исуса го нямало при тях, нито при роднини и познати, тя веднага го потърсила, и не си починала до тогава, докато не го намерила в храма между учителите. Затова, който е имал нещастието да загуби Исуса чрез смъртния грях, да го търси веднага със сълзи на разкаяние и чрез една добра изповед.

Намирането на Исуса ще бъде за нас най-голямото щастие и истинска сърдечна радост. След три дена дирене, най-после Дева Мария намерила милото си чедо в храма между учителите на закона. Той ги запитвал и отговарял на техните въпроси и всички се чудели на неговата мъдрост. Голяма била радостта, когато Дева Мария намерила Исуса. От този ден започват щастливите дни в живота на Дева Мария. Сега започва скрития живот в къщичката в Назарет. Свети Лука пише: „Исус замина с тях за Назарет и им се подчиняваше”.

Дева Мария намерила Исуса в храма. И ние най-често в църквата ще го намерим, т.е. там най-добре ще почувстваме неговата близост и присъствие когато го търсим за утеха или със сълзи на разкаяние, но най-осезателно ще го намерим когато го приемаме в тайнството причастие като храна на нашите души. Там Той ни чака денем и нощем и ни подканва: „Елате при мене всички, които сте угнетени и аз ще ви успокоя. Аз ще бъда лек за вашите рани, утеха във вашата скръб, радост във вашето щастие, храна за вашите гладни души”.

Чрез Мария към Исуса! Ето царският път, който води към Исуса. Да обичаме Исуса както и Дева Мария го е обичала. Да вървим по нейния пример и водени от нейната майчина ръка, тогава и ние ще бъдем на прав път. Тогава нашето спасение ще бъде осигурено.

ПРИМЕР: ОБРЪЩЕНИЕТО НА МАРГАРИТА ОТ КОРТОНА

Ред години Маргарита от Кортона водила непримерен живот. Един ден, когато седяла с един младеж, един куршум профучал и улучил младежа право в челото, и той издъхнал на място. Маргарита толкова се уплашила, че паднала в несъзнание. След като се посъвзела, тя казала: „Ако куршумът беше ударил мене? Какво щеше да стане с моята душа?” Тя се разкаяла за своя греховен живот, постъпила в третия ред на Св. Франциск и станала голяма покорница. Цели двадесет години тя оплаквала своя минал живот, и след като намерила пак Исуса, тя никога не го напуснала, и все повече го обичала и се жертвала. И станала светица.

От този пример да се поучим никога да не се отчайваме поради нашите слабости, а да търсим Исуса, който всеки момент е готов да ни прости ако ние искрено съжалим за нашите грешки.

СЪВЕТ: ТЪРСИ  ИСУСА ЧРЕЗ ПОСРЕДНИЧЕСТВОТО НА ДЕВА МАРИЯ.

 

10-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ БЛИЖНИЯ

 

Който обича Бога искрено, той непременно ще обича и ближния си, защото любовта към Бога и към Ближния са неразделни. И понеже Дева Мария е обичала Бога с всичкото си сърце, тя е обичала и ближния си като себе си. Дева Мария е виждала във всеки човек великото дело на създателя, а в душата на всеки човек – подобието на Бога. Затова Дева Мария е почитала Бога в ближния, а ближния - в Бога.

Дева Мария разбрала напълно великото дело на Исуса Христа, който за да спаси човека е водил един живот пълен с жертви и лишения, и на края на живота си е умрял за човека на кръстното дърво. От този, пълен с жертви, живот на Господа Исуса, блажената Дева е черпила сили, за да обича хората всеотдайно – както никой друг човек тук на земята. Дева Мария е познавала също чудотворното дело на Светия Дух в душата на човека. Затова тя е обичала ближния си с неизмерима любов. Немският духовен писател пише на своите събратя следното: „Ако ти се намираш в блажено съзерцание и през това време  почука на вратата за малко храна, стани от молитвата, дай на бедния каквото проси, и тогава пак се върни да се молиш!”

Така правела често Дева Мария, тя свързвала молитвите с услугите на ближния си. Когато някой тихо чукал на портата й, тя като че ли виждала в лицето на бедния ангел от небето, и веднага му се притичала на помощ. Чуждата скръб и чуждата радост, чуждото щастие и чуждото нещастие дълбоко се врязвали в нейното майчино сърце.

С радващите се и тя се радвала, с плачещите и тя плакала.

За да помогне на сродницата си Св. Елисавета, Дева Мария е изминала дълъг път, и за да се порадва с нея, че Бог беше погледнал милостиво над нея и надарил с рожба на стари години. За да помогне на загрижените младоженци в Кана Галилейска, могъщата Девица изпросва от своя Син - Исуса да извърши първото чудо като превърнал водата на вино.

От всеотдайна обич към нас, Дева Мария е понасяла всички злини и горчивини на този свят. С това Дева Мария е искала да ни покаже как трябва да се отнасяме и ние в разните обстоятелства на живота ни. Ако сме презрени и не ни се признават нашите добродетели, тогава да помислим как във Витлеем Дева Мария е била подхвърлена на произвола, като не й дали подслон в някоя скромна стаичка, а е била принудена да търси една колиба, гдето да се роди многоочакваният Спасител на света.

Ако ти страдаш, сто пъти повече е страдала твоята небесна майка – там във Витлеем, при бягството в Египет, а най-вече под кръста за своя Божествен Син, Исус Христос. Наистина животът на Дева Мария е едно училище, в което всеки християнин може да научи много за своя всекидневен живот. Една добра монахиня, която работела в една болница на прокажени често пъти повтаряла тези хубави думи: „Не е нужно аз да живея! Нужно е докато съм жива да помагам на прокажените!”  Това е истинска всеотдайна любов към ближния по примера на Дева Мария.

Блажената Дева Мария обичала ближния си със самоотвержена любов. Майката Божия не роди Божия Син само за себе си, за нейната майчина радост, а го роди, пази го за целия свят, за всички хора. Тя сподели с нас най-хубавото, най-ценното съкровище на своето пренепорочно сърце – Исуса Христа – и го пожертва за наше спасение. Дева Мария толкова много е обичала света, че два пъти е пожертвала за нас своя любим Син: първия път – в храма пред стареца Симеона, а втори път – на Голгота, на кръстното дърво.

Така трябва и ние да постъпваме: да понасяме жертвички и лишения в полза на ближния. Това значи да обичаш ближния си със самоотвержена любов. 

ПРИМЕР: ГЕРОИЧНА ЛЮБОВ

Една добра сестра – Катерина Мартини – голяма почитателка на Дева Мария, била служителка в една болница. Нейната най-голяма грижа била да подготви болните да приемат светите тайнства: изповед, причастие и миросване. Понякога – при по-закоравели грешници – тази добра сестра забравяла дори и ядене и спане, само и само да може да ги предразположи за светите тайнства. На ония, които й правели забележка, че трябва да си пази здравето, тя отговаряла така: „За да спасим една душа, трябва да сме готови да понесем най-големите жертви!” Тази сестра е научила в училището на Дева Мария самоотвержена любов към ближния си.

СЪВЕТ: Не презирай грешника, а съжалявай за греховния му живот и моли се за него.

 

11-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ: МИЛОСЪРДНАТА ЛЮБОВ НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ БЛИЖНИЯ

 

Милосърдната любов към ближния ще бъде от най-голямо значение в деня на всеобщия съд. Тогава Господ Исус ще каже: „Гладен бях, вие ме нахранихте; жаден бях, вие ме напоихте; гол бях, вие ме облякохте; болен бях, вие ме посетихте… елате благословени на Отца ми! Влезте в царството небесно!” Исус Христос е първият, който провъзгласи милосърдната любов за блаженство, а Дева Мария е първата, която я приложи на дело. Затова в училището на Дева Мария ние ще се научим да се упражняваме в тази добродетел. Да съчувстваме нежно на нуждите на ближния – да помагаме на ближния с готовност и бързина; това се казва милосърдна любов.

Ние виждаме Дева Мария на едно тържество, на сватбата на Кана Галилейска. По едно време настъпва смущение на тържеството – виното е на привършване, а сватбения банкет още продължава. Дева Мария забелязала това, тя предвижда какъв срам ще настъпи за младоженците и за цялото им семейство ако гостите забележеха, че нямат вино. Това не трябва да стане, затова Дева Мария, с нежно съчувствие сама преживява тази тревога и се обръща към Исуса с думите: „Вино нямат!” Тогава Исус – по молба на своята мила майка, извърши първото си чудо пред народа: Той превърна водата в първокачествено вино.

По примера на Дева Мария и ние трябва да се вживяваме в положението на ближния, да чувстваме един вид болката и нуждата на ближния, и то предварително – преди самият той да се е помолил за помощ. Ние трябва да отгатваме нуждите преди още те да са изразени. Това е истинска християнска нежност, милосърдна любов, която предава на делата на любовта към ближния още по-голям блясък и заслуга. Такава изненадваща любов към ближния проявяват ония християни, които се стараят да облекчат нуждите и страданията на ближния. Съчувствието на нуждите на нуждаещия се е нещо добро, то е християнски; но ако ни е възможно, ние трябва да прибавим към съчувствието и помощта.

Като се научила за щастието на своята сродница Св. Елисавета, Дева Мария веднага предприела дългото пътуване – от Галилея до юдейските планински села. Тя отишла там да помогне на своята мила сродница като остава там до рождението на обещаното детенце – Св. Иван Кръстител.

Но някой може да възрази и да каже: Аз нямам толкова блага, за да помагам с тях на ближния си. В такъв случай прави духовни милосърдни дела; съветвай твоите близки или съседи да вървят по правия път, утешавай наскърбените, укорявай малодушните, посещавай болните, помирявай враждуващите помежду си, прекъсвай неприлични разговори, които се водят в твое присъствие. С една дума: можеш ли да помогнеш – материално или духовно – помогни веднага! Който бързо дава и помага, два пъти дава и помага!

ПРИМЕР: ЕЛИСАВЕТА КЛИНГЕР

Една госпожа от Виена, на име Елисавета Клингер, била обхваната всецяло от такава милосърдна любов към ближния. По примера на Дева Мария и тя действала бързо. Един ден тя срещнала една бедна жена на улицата, която я помолила за милостиня. Елисавета й казала: „Нямам нищо в мене, мини утре покрай дома и ще ти дам голяма милостиня. Бедната жена предварително благодарила и си отминала. Елисавета обаче, я настигнала, съблякла горното си палто и го подарила на бедната жена като казала: „Вземи засега това палто, Бог знае дали утре ще бъда жива, за да ти помогна!” Това е истинска милосърдна любов!

СЪВЕТ: По примера на Дева Мария ще помагам на ближния си в нужди и скърби.

 

12-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ НЕПРИЯТЕЛИТЕ

 

Няма по-сигурна и по-истинска любов към ближния от любовта към нашите неприятели, защото и те са наши ближни.

Неприятелите ние можем да обичаме само заради Бога. Тук не играят никаква роля съчувствие, плът, кръв, нито материални интереси. Такава героична любов към ближния е имала Дева Мария. Най-вече под кръста на Исуса нашата небесна майка ни показва какво трябва да бъде нашето държание спрямо нашите неприятели. Ако искаме да бъдем истински чеда на Бога и драги на Дева Мария, нека обичаме и тези, които не ни обичат. Но как можем да обичаме тези, които ни мразят? Това не е лесно, но все пак то е възможно с Божията помощ. Най-малкото поне можем да сторим за тях – да се молим за тях, за да спасят душите си. Лошите дела, порока в ближния не можем и не трябва да обичаме, но душата в него трябва да обичаме и да се молим той да спаси душата си.

Христос и Дева Мария ни дават прекрасни примери в това отношение. Исус е казал: „Обичайте вашите неприятели! Правете добро на ония, които ви мразят, молете се за ония, които ви гонят, така ще бъдете чеда на вашия небесен Отец, който заповяда на слънцето да грее над добрите и над лошите. А в най-хубавата и позната на всеки християнин молитва Той ни е научил така да се молим: „прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници!” Някои казват: „Аз съм толкова наскърбен, че няма да му простя дори и на оня свят!” На такива можем да отговорим: обидата, злото не ще можеш лесно да забравиш, но опитай се да простиш както Христос прости на хулещите го когато Той бе разпънат.

Разправят за владиката на Париж – Монсеньор  Келен – че един ден той посетил болницата на заразените от чума. Един от болните, като видял владиката, почнал да вика: „Отдалечи се от мене, защото аз взех участие в ограбването на вашия палат!” Добрият владика казал тогава: „Това за мене е по-голяма причина да те обичам, за да можеш и ти да се простиш с мене и да спасиш душата си!”

ПРИМЕР: СИНЪТ НА ЛУДВИГ ХVI

По примера на Исуса и Дева Мария, всички добри християни са прощавали обидите. Ето един пример от времето на Френската революция.

Когато убили скромния Лудовиг ХVI, неговият син – престолонаследникът – бил предаден в ръцете на един жесток обущар да го използва за работа и да го „възпитава”!... Един ден, след като обущарят бил измъчил царския син повече от обикновено, той запитал момчето: „Ти какво би направил с мене ако един ден станеше отново цар на Франция?” Момчето, изтривайки сълзите си, и припомняйки си за своя убит баща – мъченик, отговорило: „Ако аз един ден стана цар, всичко ще ти простя!”

СЪВЕТ: Не задържай омраза към никого, прощавай! Тогава и Господ ще ти прости.

 

13-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   БЛАГОРАЗУМИЕТО НА ДЕВА МАРИЯ

 

Християнското благоразумие – една много полезна добродетел – е била практикувана от нашата небесна майка през целия й живот. Дева Мария е била благоразумна в мълчанието си, в говора си, и в делата си.

Дева Мария е била благоразумна в мълчанието си:

За учудване е нейното мълчание относно най-великите тайни на нашето спасение. Ангелът й известява, че ще стане майка на Спасителя. Благоразумната Дева никому не говори за тази тайна – нито даже на своя девствен годеник – Св. Йосиф. Това е велико благоразумие от страна на Дева Мария. Тя предоставя на Бога, Той да обясни на Св. Йосифа тайната на въплъщението на Исуса Христа. Дева Мария се оставя напълно на Божието провидение. И ние знаем от Светото евангелие как Бог изпрати своя ангел, който да обясни на Св. Йосифа станалото с неговата пресвета годеница. „Йосифе, сине Давидов, казва ангелът, не бой се да прибереш Мария, твоята годеница, защото заченалото се в нея е дело на Свети Дух. Тя ще роди Син и ще го наречеш с името Исус, понеже Той ще спаси народа от греховете му!”

Да подражаваме на нашата небесна майка в нейното благоразумно мълчание! Особено когато се касае за недостатъците на нашия ближен.

Дева Мария е била благоразумна в говоренето:

Който умее да мълчи когато трябва да мълчи, той умее и да говори, когато трябва да говори. И тук виждаме благоразумието на Дева Мария. Светото евангелие ни е запазило сравнително малко от думите, казани от Божията майка. Но всички думи, записани в свещеното писание говорят за нейното благоразумие. Дева Мария говори, за да възхвалява Господа: „Душата ми величае Господа!”  Тя говори, за да изрази нейното подчинение на Господа: „Ето Господнята слугиня, нека ми бъде според твоята дума!” Дева Мария говори, за да покаже своята любов към девствеността: „Как ще стане това, понеже аз мъж не познавам?” Дева Мария говори, когато вижда нуждата на ближния: „Синко, вино нямат!”

Свещеното писание казва: който не греши с езика, той е съвършен човек.

Един свет пустинножител – когато умирал – казал тия думи: „С радост и спокойствие заминавам за вечността, понеже никога не съм изговарял дума, за която е трябвало после да се разкайвам!”

Дева Мария е била благораумна в делата си:

Какво значи да действаш благоразумно? Това значи да действаш без нередни наклонности, без гордост или себелюбие, а защото така го изисква нашият дълг. Дева Мария винаги е действала като Господня слугиня: във Витлеем, в Назарет, през обществения живот на Исуса, както и в подножието на кръста, тя се е ръководила винаги от Божията воля. Нека се научим и ние от Дева Мария да бъдем благоразумни в нашите дела, като се ръководим от Божията воля, а не от собствените си лоши наклонности.

ПРИМЕР: БЛАГОРАЗУМИЕТО НА СВЕТИ ТОМА МОР

Свети Тома Мор – канцлер на Англия – бил хвърлен в затвора, защото не искал да се подчини на заповедта на Крал Хенрих VІІІ, който го карал да се откаже от католическата църква. Крал Хенрих пратил жена му и децата му в затвора, та дано те го убедят да се откаже от вярата. Свети Тома Мор попитал жена си: „Жено, колко години още мислиш, че ще живееш щастлив съпружески живот?“ Жена му отговорила: „Ние сме млади, още най-малко 20 години!“ Тома Мор отговорил: „Значи за тия 20 години да загубя блажената вечност? Не, това не мога да сторя! Обичам те като съпруга, обичам много и децата си, но още повече обичам Бога! За 20 години земно щастие не искам да загубя вечното щастие!“

Скоро след това този велик син на Англия бил обезглавен от жестокия Хенрих VІІІ. Днес Тома Мор е един от най-прочутите светци – мъченици на Англия. Нека бъдем и ние благоразумни като този велик мъж – християнин – Тома Мор.

СЪВЕТ: В съмнения и опасности да призоваваме Дева Мария като казваме: „Девице най-благоразумна, моли се за нас!“

 

14-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ПРАВЕДНОСТТА НА ДЕВА МАРИЯ

 

В литанията ние се обръщаме към Дева Мария с думите: „Огледало на правдата, моли се за нас!“

Какво значи справедливост? Справедливост значи да отдаваме всекиму своето и нужната почит и уважение; на Бога – Божието; на човека – своето; на всекиго – душеспасителното.

Дева Мария е отдавала на Бога нужната почит и уважение. Блажената Дева е познавала Бога много добре, тя е знаела, че Той е господар на всички създания. Затова тя се подчинявала на неговата пресвета воля. За Дева Мария Божията дума била свет закон, и тя я изпълнявала без отлагане и без роптание.

Макар че Дева Мария е очаквала рождението на Спасителя, тя напуска заедно със Свети Йосифа  Назарет и потегля към Витлеем, за да изпълни императорската заповед, и там – в една пещера пречистата девица ражда Спасителя на света. Тя не роптае против това нареждане на императора, а се радва, че изпълнява в това Божията воля, на Бога, който е предвидил всичко това в своя Божествен план – Витлеемската пещера, яслата, да стане люлката на Христа – Спасителя, а оттам и люлката на християнството.

След идването на тримата царе, ето друга заповед, дадена на Йосифа: Бягай в Египет, защото кръвопиецът Ирод иска да погуби Божественото Детенце. И тук, в това нареждане, Дева Мария вижда Божията воля и я изпълнява без роптание, въпреки големите трудности.

Обикновено децата се стараят да изпълняват това, което виждат да вършат техните майки. Нека и ние се стремим да вървим по стъпките на нашата небесна майка и в това отношение – да изпълняваме Божията воля както Дева Мария е вършила това. Божията воля ние узнаваме от тези, които са поставени над нас да ни ръководят: родители, началства. Послушността, която отдаваме на тях, ние на Бога отдаваме, който ги е поставил над нас.

Божията воля ние узнаваме и от църквата, която продължава Христовото дело тука – на земята. Тя ни тълкува Божиите заповеди и нашите задължения. Затова ние трябва да се подчиняваме на църквата като на Бога: да идваме редовно на светата литургия и на другите църковни служби, за да узнаем от нейното учение Божията воля.

В живота на световноизвестния учен – Луи Пастьор – четем как той най-грижливо изпълнявал първата църковна заповед: „да присъстваш на светата литургия всяка неделя и другите задължителни празници!“ Макар че неговата слава се носела от уста на уста, в цяла Европа, дори и по целия свят, той не се срамувал всяка неделя и празник да отиде на църква, за да присъства на светата литургия.

Дева Мария е отдавала и на ближния си нужната почит и уважение:

Дева Мария не е завиждала на ближния си доброто, което той притежава. Тя се е старала да не наклевети никого, нито да накърни доброто име на ближния. Дева Мария се подчинявала на Свети Йосифа, а детенцето Исус тя обичала с нежна майчина любов. Нека и ние се постараем да отдаваме всекиму нужната почит и уважение, да се обичаме като братя и сестри. Да обичаме и почитаме тези, които са поставени над нас: родители, началства, свещеници и по-възрастни от нас.

Ние сме длъжни да обичаме и себе си, да имаме нужната почит и уважение и спрямо себе си, но разумно. Това ще рече – да обичаме, почитаме и уважаваме това в нас, което Бог обича, за което Христос стана човек, страда и умря – а именно – душата, на първо място, и тогава и тялото, а не – обратното! В това отношение нека си спомняме често думите на Христа: „Каква полза за човека да придобие цял свят, а загуби душата си“?

ПРИМЕР: ЕРИКА СИНГЕР

В град Фелдкирх – Австрия – лежало на смъртно легло едно младо момиче на име Ерика Сингер. На свещеника, който й дал светите тайнства, доброто момиче казало: „Отче, аз ще се моля в небето за вас, за да бъдете винаги добър и праведен свещеник!“

При тия хубави думи на болното момиче, бащата на детето заплакал и казал: „Чедо мое, моли се и за мене, за да бъда винаги добър и праведен баща!“ Момичето хванало и целунало ръката на баща си и казало: „Татко, непременно ще сторя това и за тебе!“ След тези думи, доброто момиче предало чистата си душа в ръцете на Твореца на живота – то сладко заспало в Господа!

 СЪВЕТ:  Хубаво е да се грижиш за тялото си, но още повече се грижи за безсмъртната си душа, която на всяка цена трябва да спасиш.

 

15-и ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   УМЕРЕНОСТТА НА ДЕВА МАРИЯ

 

„Защо не ядете от плодовете на това дърво?“ Такъв бил измамническият въпрос на изкусителя в земния рай! Приблизително подобни въпроси се отправят и към нас – християните, които се стараем да водим добродетелен християнски живот. Казват ни „защо се ограничавате в ползването на земните блага?“ Ние можем да отговорим: „От порочните, греховните земни наслаждения, ние не само се ограничаваме, а и се отказваме! От всички други се ползваме с християнска радост и благодарност към дарителя на всички блага. По примера на Дева Мария, ние искаме да бъдем умерени дори и в позволените развлечения и удоволствия. Умереността е една добродетел, която ще ни запази от много изкушения и измами. Защото, помнете добре, че не всичко, което блести е злато – и че не всичко приятно е полезно! Така е и с удоволствията и тъй наречените радости, които светът ни предлага. Те често пъти се превръщат в отрова за тялото и за душата! Не са малко тези, които с горчиви сълзи оплакват загубената си чест, дори и здравето си, защото са се отдали прекомерно на наслажденията, които светът им предлага. Умереността ни предпазва от всичко това, тя предразполага тялото към Богоугодни дела, а душата към добродетелен живот. Умереността ни учи да се ръководим от християнското благоразумие и да се ползваме от земните блага в рамките на честното и на позволеното.

 ПРИМЕР: МЪДРИ ДУМИ НА ЕДИН КАРДИНАЛ

Кардинал Назали-Рока, говорейки веднъж за умереността, е казал тези думи: „Ако християните биха помислили колко строго ще отговарят пред Бога за лошите примери и съблазните, които дават чрез липса на умереност – например: в развлечения и начин на живеене и обличане, те биха се уплашили. Но много от тях не мислят, и не искат да мислят за това, и все пак това не отнема отговорността от тях. За тях важат най-вече думите, казани от Христа: „Горко на оногова, чрез когото дохожда съблазън!“ /Мт. 18.7/

 

16-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ДУШЕВНАТА СИЛА НА ДЕВА МАРИЯ

 

Без душевна сила, без мъжество, не е възможно да се води духовен живот. Тази душевна сила е топлотата, при която вирее добродетелта, и без която топлота всичко духовно загива. Ние сме изложени на безброй изкушения и борби, и затова се изисква вътрешна сила – вътрешна съпротива. Животът носи със себе си кръстове, и страдания и изненади. Нужна е душевна сила, за да можем да понасяме и да победим всичко с християнско търпение и мъжество. Блажена Дева Мария е била винаги нащрек, за да може да запази всички Божии благодати, с които Господ я бе обсипал, а също така и възвишението на своето звание. Какво голямо постоянство е показала Дева Мария, за да отговаря винаги и навсякъде на Божиите намерения! Каква съпротивителна сила против опасностите на света, който мрази вярното служене на Бога! Ако Дева Мария се е нуждаела от тази вътрешна сила, колко повече и ние, които не можем да разчитаме на такива обилни благодати, с каквито е била надарена Дева Мария. Каква съпротивителна сила е нежна и за нас, за да не отстъпваме от нашите религиозни задължения – даже и тогава, когато сме подложени на преследвания!

В град Сараево – Югославия – при едно шествие добри момичета и студентки, носели знамето на Дева Мария без грях  зачената. На другия ден в училището техни състудентки ги подиграли, че били много религиозни и набожни. Ония момичета, обаче, открито заявили: „Ние не съжаляваме, а се гордеем, че вчера ние носихме знамето на Дева Мария без грях зачената. С това ние искаме да покажем нашата силна вяра в Бога и любовта си към нашата мила майка – Дева Мария!“

Така трябва да действа всеки християнин – преди всичко Бога и вярата, след това земните блага! Ако не практикуваме вярата си, не присъстваме на църковните служби, защото другите не вършат това, тогава ние сме безхарактерни, вярата ни е слаба, и нямаме достатъчно душевна сила. Такива християни приличат на тръстиката, която се люлее според вятъра.

Примерът на нашата небесна майка трябва да подтиква и нас да бъдем и ние безстрашни и непоколебими в изпълнението на нашите религиозни задължения. За тази цел се изисква силна воля и силно католическо убеждение. Твърдите и убедени католици могат и трябва да бъдат пример и насърчение за слабодушните и непостоянните. Затова да пазим вярата си и правата на църквата с думи и пример.

ПРИМЕР: ХРИСТИЯНСКА СМЕЛОСТ

В едно училище във Франция директорът спрял един младеж и го запитал: „Какво носиш на гърдите си?“ Младежът отговорил: „Едно хубаво медальонче на Божията майка, Дева Мария!“ - „Това е глупост!“ – казал директорът. Младежът смело отговорил: „Щом не е глупост да носиш лика на някой човек на гърдите си, тогава не е глупост да нося лика на Божията майка на гърдите си!“ Оттогава този младеж свободно си носел медальончето на гърдите, без да бъде задяван от никого.

СЪВЕТ:  НЕ СЕ СРАМУВАЙ ОТ ВЯРАТА СИ – ПОКАЖИ СЕ НАВСЯКЪДЕ ХРИСТИЯНИН!

 

17-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   БЕДНОСТТА ПО ДУХ  НА ДЕВА МАРИЯ

 

В началото на своя обществен живот Христос е държал една голяма проповед на народа. В тази проповед Исус провъзгласи блаженствата, между които е и: „Блажени са бедните по дух, защото те ще притежават царството небесно!“ Нека разгледаме накратко в какво се състои бедността по дух. Бедността по дух се състои в твърдото убеждение, че всичко, що притежаваме – духовни дарби и материални блага – не е наша пълна собственост, а собственост на Бога, който ни е дал тези дарби и земни блага. Ние сме временни стопани и управители на тези дарби и блага, и един ден ще даваме отчет дали сме ги стопанисвали според намерението на Всевишния. Ако Бог ни е дал повече блага, то негова воля е да ги делим с по-бедните и нуждаещи се чрез милосърдни дела.

Бедността по дух се състои най-вече в това: да не сме привързани към земните блага, които Бог ни е дал. Човек може да притежава много земни блага и дарования и все пак да бъде беден по дух ако не е привързан към тези блага и е готов да дели тези блага с бедните и нуждаещите се. Обратно: човек може да притежава малко земни блага и дарования и все пак да не е беден по дух, ако е привързан прекалено към малкото, което притежава и постоянно се тревожи и безпокои какво може да спечели и какво да загуби.

И в това, т.е. в бедността по дух, Дева Мария ни е за пример. Тя никога не е мечтала богатства, а е била винаги доволна с това, което Бог й е дал. Във Витлеем тя дава на света Спасителя в бедна пещера. Но ето, че идват тримата царе от изток, които поднасят на новородения Спасител своите скъпоценни дарове: злато, смирна и тамян. Дева Мария, казват някои отци, станала богата, тъй като притежавала злато. Но според същите отци, Дева Мария предпочела скромността и бедността и затова раздала тези ценни дарове на бедните. Затова при въвеждането на Исуса Детенце в храма, тя не поднася на свещеника дара на богатите, а дара на бедните – две гълъбчета.

Марииното сърце не било привързано към земното, тя стояла над всичко земно. Светът, богатствата и техните удоволствия не са имали влияние над нейното пренепорочно сърце. Исус и вечното блаженство са били нейното богатство. Да подражаваме и ние на Мария, да не се привързваме към земните неща, да си служим с тях и да ги използваме, но да държим сърцата си отправени към небесните.

ПРИМЕР: ПОДРАЖАНИЕ НА ИСУСА

В град Мантуа – Италия – дошъл при Блажения Петър Фабро един богат господин и го помолил да му даде съвет как може да води християнски живот и така да постигне своето вечно спасение. Божият служител – Отец Петър Фабро – му предложил следното средство: „Всеки ден, му казал той, когато сядаш да се храниш, ще кажеш и тези думи: Исус се роди като бедно детенце и живя беден живот, а аз живея в богатство и изобилие! Исус понесе глад в пустинята и се лишаваше от удобства и удоволствия, а аз се храня с много вкусни и скъпи ястия! Исус прекара един покорнически живот и умря на кръста, а аз живея в разкош и земни наслади!“ Богатият човек послушал съвета на Отец Петър и почнал да повтаря всеки ден преди ядене думите, които свещеникът му бил казал. В началото тези думи не му правели голямо впечатление. Той продължавал да се храни с избрани и скъпи ястия. Но постепенно той почнал да изпитва нещо като срам, и работата стигнала до там, че той един ден нямал просто кураж да седне на богато приготвената трапеза. Най-сетне той отишъл отново при Блажения Петър Фабро и му заявил, че бил готов да го последва по пътя на бедността и покаянието.

СЪВЕТ:  Не се привързвай към земните неща, за да можеш да наследиш вечните в небето!

 

18-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ЧИСТОТАТА НА СЪРЦЕТО  НА ДЕВА МАРИЯ

 

Една от най-главните длъжности на всеки християнин е да запази чистотата на сърцето си. Чисти телесно и душевно до брака – това е задължението на младите християни преди венчавката! Верни на брачните обещания – това е задължението на съпрузите, като избягват всяка нередност в брака и спазват взаимната вярност.

Дава Мария, нашата небесна майка, ни учи да уважаваме тази хубава добродетел всеки според своето звание. Всички, без изключение, сме длъжни да отбягваме всеки повод и опасност за накърняване на тази добродетел. Една от опасностите, на която не се дава достатъчно внимание, е – неприличните приказки. Нека се стараем не само да не говорим неприлични приказки, а и да напускаме веднага хора или компании, които говорят неприлични приказки в знак на негодувание и протест.

Дева Мария толкова е обичала и уважавала тази добродетел, че когато ангелът й благовестил, че ще стане майка на Исуса Христа, тя била решена да се откаже от най-високата чест – да стане майка на Бога – ако трябва да загуби девствеността си – това райско цвете! Чак когато Ангелът я уверил, че заченатото в нея е дело на Светия Дух, Мария казва: „Нека ми бъде според твоята дума!”

Друго едно средство за опазване на чистотата на сърцето е: избягването на съмнителни приятели и празни – разюздани забавления. Младият Станислав Коска – наречен по-късно чистият като ангел Св. Станислав Коска - още като момче избягвал най-грижливо приятелчета, които бъбрели порочни и празни – неприлични думи.

Нека всички най-старателно се погрижим да се посветяваме на пречистата Дева и я молим да ни помогне в битката за опазване на чистотата на нашето сърце – всеки според званието си. Най-страшното и силно оръжие против нечестивия си остава приемането на Исуса в Св. Причастие – този хляб на ангелите – тази храна на нашите души, за да останем силни души, за да можем при опасност да кажем на нечестивия – „Махни се от мене, Сатана!”

ПРИМЕР: ПРЕДПАЗЕНА ОТ КАТАСТРОФА

В една сапунена фабрика в Берлин избухнала експлозия вследствие на искра, попаднала в газопроводната тръба. Шест души били на място убити, а други 17 /седемнадесет/ тежко ранени. Това станало през месец май. Същия ден една девойка дошла на майската набожност и помолила клисаря на църквата да сложи един букет цветя пред Дева Мария и да запали няколко свещи като казала: „Тази сутрин – минавайки покрай тази църква на път за фабриката, която изгоря – един вътрешен глас  ме караше да се отбия в църквата, за да поздравя моята небесна майка с моите три ежедневни „Радвай се благодатна Марио”, които аз всеки ден сутрин и вечер си моля. Аз се вслушах в този вътрешен глас, влязох в църквата и си измолих трите „Радвай се благодатна Марио” и след това продължих пътя си към фабриката, в която аз работя. Едва влязох в двора на фабриката, ето че стана експлозията. Ако не бях се отбила в църквата, и аз щях да стана жертва на тази страшна катастрофа  понеже експлозията стана точно в помещението, в което и аз работех. С този хубав букет и тези свещи искам да изразя моята благодарност към Дева Мария и да й благодаря за нейната майчина закрила”.

СЪВЕТ:  Свикни да поздравяваш небесната майка всяка сутрин и всяка вечер с три „Радвай се благодатна Марио”!

 

19-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ПОСЛУШАНИЕТО  НА ДЕВА МАРИЯ

 

Послушността е рицарската добродетел на Дева Мария. Крайната причина за послушността на Дева Мария е бил Бог. Когато Архангел Гавраил обяснил задачата, която тя приема като майка на Спасителя, Дева Мария казала: „Ето слугинята Господня, нека ми бъде според твоята дума!” Тези думи доказват съвършената послушност на Дева Мария спрямо Бога и неговата воля, независимо от кого или чрез кого тази Божия воля идва до нея. Нека обърнем внимание, че тук Дева Мария не казва: „Нека ми бъде според неговата дума – неговата воля, т.е. на Бога, а според твоята дума – твоята воля, т.е. на ангела.

Това именно е много важно обстоятелство. За Дева Мария не е от значение кой заповядва, кой нарежда – дали ангелът, дали Св. Йосиф, дали римският император, дали свещеникът на синагогата. Тя е навсякъде послушна Господня слугиня, и знае, че тези хора изразяват Божията воля за нея тук на земята и тя я изпълнява най-съвестно.

Послушността на Дева Мария е била радостна и бърза. Римският император Август нарежда да се преброи населението в неговата империя – и то всеки да се запише там, откъдето произхождал неговия род. Бързо и волно Дева Мария се подчинява на тази заповед, макар да знаеше, че бе дошло времето да се роди Спасителя. И наистина Бог използвал – ако можем така да се изразим – този езичник, за да направи Спасителят да се роди там, където бяха предсказали светите пророци, т.е. в града Давидов – Витлеем. За Дева Мария тази заповед бе Божия заповед и Божия воля. Тя се подчинява на нея въпреки многото мъчнотии и неприятности, с които това пътешествие било свързано. Тя и тук повтаря хубавите думи: „Ето слугинята Господня!”

Много пъти послушността изисква жертви от нас. Не всеки път ние можем да разберем точно намерението на този, който има право над нас – да ни заповядва. Но след като безропотно се подчиним, ние вършим добро и Богоугодно дело. Исус е казал на апостолите, а чрез тя и на техните приемници: „Който вас слуша, мене слуша!” А самият Той и Дева Мария са били послушни до смърт на небесния Отец. Да вървим и ние по пътя на послушанието!

ПРИМЕР: Измолвай всеки ден – сутрин и вечер – по три „Радвай се благодатна”!

Един младеж бил станал роб на нечистия грях. Той се опитвал да се освободи от това робство, но нямал успех. Един ден тоя младеж се срещнал с един добър свещеник на име Отец Зуки. Младежът се оплакал на свещеника за неуспеха в борбата с порока, на който бил станал роб. Свещеникът му казал: „Слушай, синко, ако искаш да победиш, свикни всеки ден – сутрин и вечер да измолваш по три „Радвай се благодатна Марио” на Божията майка, Дева Мария, и аз те уверявам, че по този начин ти ще излезеш победител!” Младежът приел този съвет на добрия свещеник, и така успял да победи и да се освободи от позорното робство на греха.

СЪВЕТ:  Да изпълняваме и ние този съвет на добрия свещеник – всеки ден, сутрин и вечер,  да поздравяваме нашата небесна майка с три „Радвай се благодатна Марио”!

 

20-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ПРЕДАВАНЕ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ

 

Петнадесета девойка лежала на болно легло. Тя често бе молела Бог да й даде здравето, за да може да помага на родителите си, но винаги прибавяла и тези думи: „Господи, нека бъде твоята пресвета воля!”

Откъде е научила тази девойка да поднася такива жертви и да се предава с такова упование на Божията воля? От Исуса Христа, който в Гетсиманската градина, при ужасните болки, е казал: „Отче, не моята, а твоята воля да бъде!” Но и от Дева Мария, която при всички обстоятелства е повтаряла: „Нека ми бъде според твоята воля!“ Дева Мария  е знаела много добре какво е трябвало да  страда Спасителя, и какво е трябвало да страда и тя като майка на Спасителя. Въпреки това тя радостно повтаря своето „фиат“ нека ми бъде според твоята воля!“

Колко е различно нашето поведение в това отношение от това на Исуса и Дева Мария! Колко малко жертви правим ние за Бога, и колко трудно се предаваме на неговата свята воля! – особено в трудности, неволи и изпитания! Колко малко мислим на думите, с които всеки ден се обръщаме към Бога: „да бъде волята ти, както на небето, така и на земята“!

Цялата слава на Бога тук, на земята, се състои именно в това: Божията воля и Божията власт да бъде призната от всяка твар. При рождението на Исуса ангелите запяха: „Слава на Бога във висините!“ Тая песен не престана да се пее тук – на земята, поде я Дева Мария, която прослави Бога през целия си живот чрез изпълнението на неговата свята воля.

Като заключение – да вземем едно твърдо решение при всички наши дела, мисли и желания да казваме: „Господи, да бъде твоята пресвета воля!“

ПРИМЕР: МАРИЯ ЛАХЧИНСКА /ЛЕШЧИНСКА/

Няколко дни преди да встъпи в брак с Лудвик ХV /Луи ХV/– краля на Франция – множество народ отишли да честитят на Мария Лахчинска – полска принцеса – и да я попитат какво мисли за това голямо щастие, че става царица на Франция. Принцеса Мария Лахчинска  отговорила: „Аз съм щастлива, но все пак една мисъл ме измъчва – а именно – какво нещастие ще бъде за мене, ако короната, която ми предлага френският крал, стане причина да загубя короната в небето, която ми предлага небесният цар – Исус Христос“. Това са чудесни размишления на една истинска християнска девойка, която се издига със своята силна воля и непоколебима вяра – над земните блага и удоволствия, които светът й предлага.

СЪВЕТ:  При всички обстоятелства на живота, имай упование в Бога и в Дева Мария! Те ще ти помогнат в живота.

 

21-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТТА НА ДЕВА МАРИЯ

 

Дева Мария е идеалът на жертвената любов. Тя се жертвала на Бога без отлагане, без да задържи нещо за себе си, тя се жертвала всеки миг. От преданието знаем, че Дева Мария още в най-ранна възраст се е пожертвала на Бога като е отишла да слугува на Бога в храма. Тя с право можела да пее с цар Давид: „колко приятно ми е твоето жилище, Господи!“ Първите жертви са най-приятни на Бога. Те са доказателство на искрена любов към Бога. Така е и при човека, ние считаме за голяма чест когато ни се поднесат първите цветя на някоя градина.

Първите жертви са най-приятни на Бога. Затова  бъди верен на кръщението си, на вярата си, на Бога от младините си и целия си живот. Лъжат се ония, които разсъждават така: „Докато сме млади да си поживеем малко, а когато остареем, ще се погрижим за спасението на душата си”.

Кой ти гарантира, че ти тогава ще получиш благодатта да се обърнеш и да се помириш с Бога? Нещо повече – имаш ли гаранция, че ще остарееш въобще? Жертвата на Дева Мария е била постоянна, каквото тя обещавала, го изпълнявала до край. Тя изпълнила задачата си като майка на Христа, като учителка на апостолите и на новооснованата църква. Така трябва и ние да останем верни на нашите кръщелни обещания, на нашата вяра през целия си живот въпреки трудностите и изкушенията на сатаната и на съблазните на света. Блажени ония християни, които могат да повторят думите на Свети Павел, който е казал: „Сигурен съм, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито сили, нито господства, нито настоящето, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, нито пък земна твар, може да ме раздели от любовта Божия, що имам в Христа, моя Господ!”

ПРИМЕР: ГЕРОИЧЕН ОФИЦЕР

През последната война един френски офицер бил ранен тежко в крака. Пристигнал в болницата, той изпитвал ужасни болки. Налагало се да му отрежат крака над коляното. За да го предразположи за операцията, една милосърдна сестра му казала: „Господине, вие в едно нещо сега сте подобен на нашия Спасител – Христос – вашият крак е пронизан като неговия!  Принесете крака си в жертва на Бога!”  Офицерът, който бил добър католик, отговорил на сестрата: „Сестро, само крака ли? Това е много малко! Всичко, всичко поднасям на Бога: и краката, и сърцето, и душата, и живота си!” Сестрата и всички, които били около него дълбоко се трогнали от този отговор на доблестния офицер. Нека и ние бъдем готови за жертви, ако животът ни поднесе изненади.

СЪВЕТ:  Бъди верен на Бога докрай за да получиш венеца на наградата.

 

22-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ЛЮБОВТА НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ КРЪСТА

 

Кръстът бе презиран и смятан за позорно дърво преди смъртта на Христа. След като Исус страда на кръста, умря на кръста и така го освети, кръстът стана знак на победа, наша сила в живота, наша утеха в смъртта, наша слава във вечността. Земята е, и си остава „долина на сълзи”, никой не ще я направи земен рай. Всички срещаме в живота мъки, скърби и страдания. Но милиони и милиони обитатели на тази долина на сълзи са свидетелствали и още свидетелстват, че кръста е най-здравата опора на страдащото човечество. Сам Спасителя - Христос - освети позорното дърво – кръста – и превърна наказателното страдание в спасително наказание чрез своето страдание и смърт на кръста. Затова кръстът стана извор на победна сила в живота. За хилядите мъченици само един поглед към кръста ги е правил по-силни от всички страдания и мъчения, за да могат да жертват най-скъпото, което са имали – живота си – за Господа Христа!

Кръстът, наша утеха в смъртта.

Когато дойде денят на смъртта, вратата към вечността, къде ще търсим тогава утеха и помощ в последната борба, при напускането на света? Нека ни каже това Дева Мария, която сама застана под кръста на Божествения си Син, за да ни даде едно сигурно средство, което прави и горчивата смърт да стане сладка – а именно кръста!

Кръстът е наша слава във вечността.

Когато Исус издъхна на кръста, самата природа се потресе. Слънцето притъмня, земята се разтърси и гробовете се отвориха, а мъртви възкръснаха. Неприятелите на Исуса – ужасени и изплашени – напуснаха лобното място като се биеха по гърдите. Само една жена стоеше спокойно и мирно под кръста на Спасителя – Дева Мария. Тя гледаше как Божествения й Син умира на кръста за спасението на света. Защо тя не се уплаши? Защо тя не побягна? Защото знаеше, че кръстът ще стане победоносен знак на новия завет, т.е.  на църквата, ще стане гордостта и славата на Спасителя.

Дева Мария взима участие в страданието и смъртта на своя Божествен Син, но същевременно и във величието и славата на кръста. Затова тя ни кани и ние често да заставаме под кръста през живота си, особено в трудности и изпитания за да можем веднъж да очакваме с радост славата на този победоносен знак. За тези, които в живота си са почитали кръста, той ще бъде тогава предмет на радост и неописуемо тържество. Те ще го очакват с радост, защото знаят, че Христос Господ, който ще отхвърли лошите, към тях ще отправи думите: „Елате вие, благословени от отца ми, наследете царството, което ви е приготвено от създанието на света”. Нека кръстът остане за всички нас извор на сила и благодат в живота, за да бъде във вечността наша радост и слава!

ПРИМЕР: ПОГЛЕДЪТ КЪМ КРЪСТА

Свети Иван Боско е основал приют за бедни и бездомни деца. Той повикал и добрата си майка – Маргарита – да му помага в това трудно дело. Един ден тя му се оплакала от вироглавщината на децата и го помолила да я освободи от тая тежка длъжност и така да може да се завърне вкъщи. Св. Иван погледнал добрата си майка и без нищо да й каже, той й посочил кръста, който висял на срещната стена на стаята. Майката веднага разбрала какво искал да й каже добрият  син, и със сълзи на очи казала: „Синко, вярно е, аз бях го забравила!” Тя се върнала при децата, без да каже по-нататък дума, и поела своята всекидневна работа. От този ден тя никога не се оплаквала от неприятностите, които децата й причинявали, такава сила й дал само един поглед към кръста.

Нека и ние отправяме нашия поглед в скърби и страдания към кръста. Този, който страда невинен, ще ни даде сили да носим нашия кръст с упование и търпение.

СЪВЕТ:  Отправяй често пъти поглед към кръста с желание за помощ и сила в изпитанията.

 

23-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ЛЮБОВ НА ДЕВА МАРИЯ КЪМ МОЛИТВАТА

 

Молитвата е интимен разговор на човека с Бога. Дева Мария ще ни научи как да се молим, а именно:

Да се молим с радост: Когато свещеното писание за пръв път ни представя Дева Мария, то ни я представя как тя се моли, прибрана в малката си къщичка в Назарет. Когато ангелът й известява, че тя е избраната девица, от която ще се роди обещания Спасител на света, той я намира в молитва. А когато свещеното писание последен път говори за Дева Мария, тя се намира между апостолите и учениците Господни в молитва, очаквайки Утешителя – Свети Дух.

Какво е всъщност молитвата? Молитвата е разговор с Бога, в който разговор човекът възхвалява Бога, благодари на Бога за всички негови добрини и благодати, иска му прошка за обидите, с които сме го оскърбили, и най-сетне просим сила с помощ, за да можем да живеем като добри Божии деца. От това се вижда, че молитвата е крайно необходима за нашето спасение. Без молитвата няма благодат – без благодат няма победа над греха, над злото, а без това няма възнаграждение в небето. Тази истина са разбрали много добре светите души. Да споменем някои младежи, които ни дават много добър урок в това отношение: Свети Алоиз от Гонзага обичал толкова молитвата, колкото детето играта. Свети Лудвик Бертрам така обичал да говори с Бога в молитвата, че често пъти майка му и баща му го намирали скрит в някой кът – унесен в молитва. А за Петър Барбарич – един много набожен младеж – се разправя, че той, през свободното време държал ръката под палтото си, и никой не знаел, че той в дясната си ръка под палтото държал броеничката, която обичал да си моли.

Дева Мария се е молила със силна вяра, с дълбоко смирение, с безгранично упование и с постоянство. Тя се молила в блажените часове в Назарет, както и в най-големите скърби на Голгота; тя се молила когато тримата царе се поклонили на Исуса Детенце, но и когато трябвало да бяга в Египет, с други думи – тя се молела във всички обстоятелства на живота.

Нека и ние се стараем да приличаме в това отношение на нашата небесна майка, т.е. да се молим винаги – в радост и в тъга, когато всичко върви по наше желание, но и когато не всичко върви добре. Който редовно се моли, той най-добре се защитава против външните и вътрешните врагове на душата си. Тъй като неприятелите на нашите души никога не престават да ни нападат, затова ние трябва постоянно да бдим и да се молим за сила и помощ, за да можем да излезем победители в борбата против нашите душевни неприятели. Ние се молим непрекъснато когато посвещаваме нашата работа и всички наши занимания на Бога.

ПРИМЕР: ИСПАНСКИЯТ ДЪРЖАВНИК ХИМЕНЕС

Испанският държавник Хименес бил много добър християнин. За него четем следното: Всеки път, когато трябвало да се вземе някое важно решение за държавата, Химерес коленичел и се молил на Бога за просветление. Един ден той се намирал пак на молитва, когато го потърсили европейски пратеници за важни преговори. Неговият секретар им казал да почакат малко тъй като в момента той бил на молитва. Пратениците  казали: „Вашият пръв министър можеше да прави нещо по-важно от молитвата!” Секретарят им отговорил най-учтиво и спокойно: „Когато нашият министър Химерес се моли, той най-добре защитава интересите на нашата държава!”

Ето един поучителен пример за всеки един от нас. Когато трябва да вземаме важни решения или да предприемем нещо, нека искаме просветление от Бога чрез молитвата!

СЪВЕТ:  Извършвай всяка вечер и сутрин кратка молитвичка със знака на кръста, за да поставиш всичко, каквото ще извършиш под Божията закрила и тази на Дева Мария.

 

24-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ТРУДОЛЮБИЕТО НА ДЕВА МАРИЯ

 

Когато Бог създаде човека, Той го постави в една хубава градина, за да я обработва и да се грижи за нея. Това щеше да бъде един приятен дълг за човека. За жалост човекът не издържа изпитанието и съгреши, и трудът стана за него наказание за греха, т.е. оттогава насам бе съпроводен от умора и несгоди. И сега трудът си остава естествен закон за всеки човек, но осветен от Христа, той е не само средство за препитаване, а и средство за спечелване на вечната награда.

Дева Мария е изпълнила закона за труда най-съвестно, с радост и с постоянство. Човек не може да си представи Дева Мария без да мисли за домакинската работа, която Дева Мария е имала да върши всеки ден отново. И тя се е изморявала и изпотявала като нас, и нейното лице е било обгорено от силното източно слънце, и нейните ръце са вършили всички домакински работи. Бедното семейство на Свети Йосифа с пот си е изкарвало прехраната, само се е издържало, с труда на собствените си ръце. Всички работи, които върши една домакиня е вършила и Дева Мария и то по най-съвършен начин. За Дева Мария трудът е бил радост, защото тя като майка на християнското семейство трябваше да ни даде добър пример. Дева Мария била убедена, че Бог й дал душевни и телесни сили, за да ги използва за работа и труд. Тя съзнаваше, че трудът е общ закон за всички Адамови чеда. Тя знаеше, че думите на свещеното писание: „както птичката е създадена да хвърчи, така човекът е създаден да работи” – важат и за нея.

Всички сме убедени, че трудът, работата е общ закон за всички, но не всички работят с любов, не всички предават труда, работата си на Бога, а с това те губят много заслуги. Дева Мария не е изпяла само веднъж с думи химна: „Душата ми величае Господа”! Тази песен е останала нестихващ химн на Дева Мария, отправен към Бога във всички нейни занимания, в работа и почивка – през целия ден!

Нека и ние се убедим, че работата е свята в очите на Бога. Някои мислят, че като са заети с работа, не могат да се молят, нито да се осветят. Това е погрешно схващане. Всяка работа – ръчна или умствена – като се върши от любов към Бога, и с добро намерение, става много добра молитва. затова е толкова хубаво, похвално и желателно да посветим всяка сутрин целия ден с всичко, каквото ще извършим, на Бога и молим за помощ да извършим всичко като съвестни християни. Колбер – прочут финансов министър на Франция – на смъртното си легло казал тези отчаяни думи: „Ако аз през живота си бях работил за Бога както съм работил за нашия цар Лудвик ХIV /крал Луи ХIV/, аз сто пъти щях да се спася!” Това било късно осъзнаване.

Който работи с Бога, чрез Бога, в Бога, той всеки ден събира ценни съкровища за вечността, т.е. за вечната си награда.

ПРИМЕР: ОРЛАНДО ЛАСО

Орландо Ласо е прочут музикант-компонист /композитор/. Той бил много трудолюбив човек. Съчинил е повече от 2 000 музикални творби. Поставил е на ноти 100 пъти песента на Дева Мария – „Величае душата ми Господа!” С това той доказал колко е обичал и почитал Божията Майка – Дева Мария, която за него е била образец на постоянен и неуморим труд. На ония, които го упреквали, че прекалявал в работата си, той отговарял: „Докато Бог ми дава сили и здраве, аз съм длъжен да работя за негова чест и слава!”

СЪВЕТ:  Ора ет лабора! Моли се и труди се! Нека това бъде програма на нашия живот!

 

25-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ТЪРПЕНИЕТО НА ДЕВА МАРИЯ

 

На този свят всеки човек си има своя кръст. Мъки, страдания, изпитания – това са наши спътници в живота. Някой страда телесно, друг – душевно, някой – временно, друг – за дълго време. Самият Божествен учител ни е казал: „Който иска да ме последва, нека вземе кръста си и върви след мене!” Добродетелта се доказва чрез търпеливото понасяне на житейските изпитания – в търпеливото носене на кръста си. Нека видим какво ни учи Дева Мария в това отношение.

Когато Свети Йосиф казал на Дева Мария, че трябвало веднага да бягат в Египет – в чужда земя, като оставят всичко мило и скъпо: роднини, приятели, познати, двор, къща и покъщнина, Дева Мария приела тази неприятна новина с търпение, без роптание. С Християнско подчинение те тръгват през тъмната нощ за далечната чужда страна. Когато Дева Мария е стояла под кръста на своя Божествен Син, тя не се оплаквала, че светът е бил така жесток към нея, че хората са били така безмилостни спрямо нейния Божествен Син, че Бог я бе изоставил под ударите на безмилостната съдба. Напротив, тя тихо и безропотно е понасяла онова море от страдания, които изпитваше нейното майчино сърце.

По примера на нашата Небесна майка, да не говорим много за нашите мъки и страдания; да не търсим много човешка утеха, а повече утеха от Бога, който е позволил тия изпитания за наше духовно благо. Дева Мария се е учила на търпение от живота на светите патриарси и пророци, които са казали: „Когото Бог обича, често посещава с изпитания!” Тя е знаела какво изпитание е имал да понесе Авраам, когато е трябвало да пожертвува своя едничък син – Исаак.  Тя е знаела за пророк Илия, който е бил преследван от своя народ. Тя била убедена, че всяко изпитание е знак на Божията любов към нас. Затова тя приемала всичко от Божията ръка с благодарност и търпение.

По този път – по пътя на търпението са вървели и светците както всички добри християни.

ПРИМЕР: ХРИСТИЯНСКО ТЪРПЕНИЕ

На бъдни вечер, във Виена – столицата на Австрия – починала една добра жена. Тя била майка на три дечица. Тази добра християнка учудила всички, които били около нея със своето християнско търпение. Никой не я чул да се оплаква или да роптае против Бога. Напротив, с търпение, дори засмяна носела кръста си. Тя била голяма почитателка на „Скърбящата Майка”. От нея именно тя черпела сила и търпение в изпитанията. Тя обичала да повтаря тези хубави думи: „Аз съм признателна на Бога, че ми е изпратил, или позволил, тия страдания. Като ги понасям с търпение, аз му благодаря с това за всичко онова, което Божествения Спасител, заедно със своята пресвета майка са претърпели за нашето спасение!” Така може да говори само една добра християнка – само една подражателка на „Скърбящата Майка” – Дева Мария!

 СЪВЕТ:  Свикни при страдания и изпитания да повтаряш думите на Исуса: „Отче, да бъде твоята воля!”!

 

26-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   СМИРЕНИЕТО НА ДЕВА МАРИЯ

 

Няма нищо по-приятно на Бога от смирението. Господ Исус казва: „Научете се от мене, че съм кротък и смирен по сърце!” Който е смирен, той се смята по-малък от другите, и затова в такъв човек завист няма. Смиреният никого не мрази, желае да бъде подчинен на другите, готов е на всекиго да услужва. Тъй като Дева Мария бе толкова смирена, тя е имала сигурно приятни обноски с всички хора.нека се научим от Нашата Небесна майка да бъдем смирени, за да бъдем приятни и на Бога и на всички хора. Смиреният отбягва славата и почестите, в обиди и презрения той не се смущава. Дева Мария никога не е търсила слава и почести, и когато Архангел Гавраил я нарекъл „блажена”, тя се смутила.

На думите на Архангела, че тя  ще стане майка на Спасителя, смирената Дева отговаря: „Ето слугинята Господня!” Вдъхновена от Бога, Св. Елисавета нарича смирената Дева „благословена между жените”, а тя, в своята благодарствена песен си припомня за своето „нищожество”. Дева Мария не само отбягва славата, а търси униженията, и се старае да живее скрит и скромен живот. Затова именно – поради нейното голямо смирение – тя е избрана за майка на Спасителя. И така, колкото по-смирена е душата, толкова по-красиво съвършенство ще създаде Бог в нея чрез своята благодат.

ПРИМЕР: ЧУДНО ОЗДРАВЯВАНЕ

Ето какво ни разправя госпожица Елена Дюверна, оздравяла в Лурд: „Подбудена от желанието си да се посветя всецяло на Бога, аз постъпих в манастира като послушница. Един ден – при играта – другарките ми неумишлено ме блъснаха от една стена. Това падане ми излезе много скъпо. Тялото ми се обезобрази; лявото рамо се прегъна към бедрото, а от дясната страна се образува висока гърбица. Усетих силни болки между петата и костите на гръбнака. Лекарите не се решиха да ме лекуват. Тогава баща ми ме прибра вкъщи. Болестта ми от ден на ден се усложняваше. Научих се, че в близкия град се готвят за поклонничество в Лурд. Някои ме посъветваха и аз да отида в Лурд; аз приех предложението, но баща ми и майка ми не ме пускаха. Също и лекарят не бе съгласен аз да пътувам, но най-сетне те всички се съгласиха.

На 16-и септември влязох в една от къпалните, но не оздравях. На другия ден – 17-ти септември пак влязох в къпалнята и се молих на Дева Мария: „Света Богородице, дай ми или здраве или смърт!” Веднага след това почувствах слаби болки и си казах: „Божията майка ме послуша, скоро ще умра!” Но след малко болките ми минаха. Жената, която ми помагаше, забеляза че нещо става с мене и ми каза: „Опитай се да коленичиш!” „Опитвам се!”  - и без никаква мъка паднах на колене. След това тя ми каза: „Изправи се ако можеш!” За пръв път от дълго време аз се изправих и излязох от къпалнята напълно оздравяла.

Веднага аз пратих вкъщи телеграма със следното съдържание: „Да живее Дева Мария, напълно оздравях – Елена!”

След като бащата на Елена прочел телеграмата, той не повярвал – напротив – той заплакал и казал: „Дъщеря ми е полудяла!” Когато пристигнах на село, много народ чакаше на гарата, за да видят дали ще сляза без чужда  помощ, от която досега се нуждаех. За учудване – аз слязох сама без никаква мъка и трудност.

Това чудо на моето оздравяване стана причина баща ми да стане един ревностен християнин. За пръв път от 23 години той отново стъпи в църква, за да благодари на Света Богородица за моето оздравяване, а и за своето обръщане.

СЪВЕТ:  Във всички телесни и душевни нужди прибягвай до Дева Мария – смирената слугиня Господня, тя ще ти помогне!

 

27-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ДЕВА МАРИЯ

 

Дава Мария е била създадена от Бога, за да бъде тя видим отблясък на неговите безкрайни съвършенства. Блажена Дева Мари е получила от Бога всичко, каквото една твар може да получи от него. Тъй като Дева Мария бе избрана в предвечния план на Бога за майка на неговия единороден Син – Исус Христос – тя бе най-святата, най-съвършена твар, излязла от Божията ръка.

С това ние не искаме, и не можем да кажем, че съвършенствата на Дева Мария са безкрайни. Не, само Бог е безкраен във всички свои съвършенства. Колкото и да е съвършена и възвишена, Дева Мария си остава все пак създадена Божия твар. Това е учението на църквата и на светите Отци. Ние наричаме Дева Мария дъщеря на вечния Отец – майка на Божия Син, годеница на Светия Дух, царица на небето и на земята, царица на всички ангели и светци. И това с пълно право. 

Ние почитаме и уважаваме Дева Мария като най-святата и най-съвършената твар – но ние не я обожаваме, както някои мислят и говорят, а и упрекват нас, които я почитаме. С това те само доказват, че не знаят учението на църквата в това отношение. Поради красотата и съвършенствата на Божията майка, ние я поздравяваме с хубавите думи: „Цяла хубава си, о Марио, и петно в тебе няма!”

ПРИМЕР: ОБРЪЩАНЕ НА ЕДИН ГРЕШНИК

Това обръщение станало в една болница в гр. Рим.

Тежко болен младеж бил посетен от майка си. На млади години Карло – така се казвал този младеж – бил добър и редовен християнин. По-после, обаче се отдава на неприличен живот – на пиянство и комарджийство и така разпилял всичко, що притежавал. Жена му го напуска, а баща му умира от мъка. Той лично пък побягнал далече, за да не гледа добрата си майка, която само плачела и се молела за него. Младежът пропилява не само каквото притежавал, а и себе си, честта си и здравето си, и най-сетне попада в болница. Добрата майка открила дирите на нещастното си чедо и отива да го посети в болницата. Тя седнала до леглото му и го обливала с майчините си сълзи. Младежът се трогнал от майчината любов, но въпреки това той казал тези огорчителни думи на майка си: „Мамо, благодаря ти, че дойде да ме видиш, но за Бога, за Дева Мария, за небето да не ми говориш – аз не съм вече дете! Аз вярвах преди, но сега не вярвам! Аз загубих вярата си, загубих всичко!... само едно ми остава – любовта към тебе!...”

Горката майка плакала и се молела на сина си да се вразуми и да приеме светите тайнства, но той само това повтарял: „Не ми говори за такива работа!” Добрата майка, която положила толкова грижи за милото си дете, се отправя към Дева Мария с гореща молитва за своето чедо. Тя продължавала да посещава сина си, и замолила един негов приятел – сега станал свещеник – и той да го посещава. Не след дълго време ударил часът на Божията благодат. Молитвите на добрата му майка и на приятеля му – сега свещеник – дали своя плод.

Болният младеж пожелал да измие опетнената си душа и сърце със сълзите не истинско разкаяние. Той приел с голяма набожност тайнствата: изповед, причастие и миросване. След като се помирил с Бога, той живял още 15 дена. През това време той често повтарял на майка си и на приятеля си – свещеник следните думи: „Колко съм щастлив сега! Като че ли небето слезе в мене! Сега още повече обичам небесната си майка – Дева Мария!”

Така подготвен, Карло минал от обятията на земната си майка в обятията на небесната си майка – Дева Мария!

СЪВЕТ:  Никога не се отчайвай! Във всички нужди прибягвай с най-голямо упование към Дева Мария – „прибежище на грешниците”!

 

28-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ПРИВЕТЛИВОСТТА НА МАРИЙНОТО ТЯЛО

 

От историята знаем, че когато великият италиански художник Леонардо Давинчи рисувал своята великолепна световно-прочута картина „Тайната вечеря”, той взел като модел за образа на Христа един запазен християнски младеж, излъчващ своята душевна чистота. Когато след доста дълго време същият художник стигнал до рисуването на Юда, той потърсил като модел за Юда – предателя – някой грозен и отвратителен тип. И наистина той намерил такъв тип – млад човек, но грохнал, с отвратително лице и тъмен поглед. Когато този нещастник застанал пред художника, за да му служи като модел за Юда, младежът заплакал. Художникът го запитал: „Защо плачеш? Успокой се, нищо не ще ти сторя.” Нещастният млад човек отговорил: „Плача, защото преди години, когато бях добър и чист, ти ме взе като модел за Исуса Христа! А сега, когато съм потънал в грехове и пороци, аз стоя пред тебе като модел за Юда!” Това бил един и същ младеж на има Вандинелли – веднъж модел на Христа - като чист и запазен младеж; втори път – като модел на Юда – като пропаднал роб на страстите си!

Без съмнение, Дева Мария е била истински образ и отражение на Исуса Христа – красива по душа и сърце, но и външно с приветливо тяло, бистър поглед и радостна усмивка. Дева Мария, която е била наградена от Бога с най-големи душевни съвършенства, не може да не е била съвършена, красива и мила и външно. Ето защо Света Бернадета видяла Дева Мария в Лурд, тя останала толкова възхитена и омаяна от нейната небесна красота, че на художника, който по показанията на самата Бернадета се стараел да извая една статуя на Дева Мария, Бернадета все повтаряла: „Не, това не струва. Дева Мария, която ми се яви бе много по-красива!” Освен това пречистата й душа била в хармония с предназначението на нейното тяло – да даде телесния живот на Спасителя Христа.

ПРИМЕР: ЕДНО ВИДЕНИЕ НА СВЕТИ ИВАН БОСКО

Свети Иван Боско имал едно видение. Явил  му се неговият мил ученик – сега вече светец – любителят на целомъдрието – младежът Доменико Савио.

Свети Иван видял Доменико облечен в най-красиви одежди и заобиколен от много други свети младежи. Той казал на своя мил учител, че се намира в рая, дето се радва на неописуемо щастие.

Свети Иван запитал своя ученик – Доменико Савио – „Кажи ми, чедо, какво най-много те успокои в часа на твоята смърт?” Светият младеж отговорил: „Драги Отче, това, което най-много ме успокои в часа на смъртта ми бе – присъствието на моята небесна майка – Дева Мария. Кажете, драги Отче това на вашите сегашни ученици, та и те да не забравят да се препоръчват всеки ден на тази добра и могъща майка!”

СЪВЕТ:  Нека и ние обичаме, почитаме и уважаваме тази наша небесна майка та и ние да изпитаме нейната майчина закрила през живота, а най-вече в часа на нашата смърт.

 

29-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   СЪВЪРШЕНСТВАТА НА ДУХА НА ДЕВА МАРИЯ

 

Когато Адам излезе от ръцете на Бога, той беше надарен с извънредни душевни качества. Неговите потомци щяха да имат същите качества, ако той не беше извършил първоначалния грях. Но този грях именно, разруши хармонията, която е съществувала между духа и плътта у човека, и човечеството бе осъдено на гибел. Но Бог се смили над това грешно човечество и изпрати своя Единороден Син Исуса Христа на земята, за да спаси човека от вечната гибел.

Дева Мария, която от предвечност е била избрана за майка на Спасителя, е била предпазена от първоначалния грях. Ето защо тя е получила пълнотата на Божиите благодати. Именно затова при благовещението я поздравява със следните думи: „Радвай се пълна с благодат!” Марийният дух е бил съвършен във всяко отношение. Майката на Спасителя е имала по-големи осветления с тия на нашия прародител – Адам. Тя е имала безспорно онова знание, което допълва и усъвършенства  разума. С лично проучване и съвестен труд, Дева Мария още повече е усъвършенствала това свое знание. Марийните родители – Св. Йоаким и Св. Ана, както и свещениците в храма, са й предали заветите и преданията от прадедите и от светите пророци. А най-вече нейният Божествен Син Исус Христос е изпълнил душата на своята любима майка с Божествено знание. Църковната история ни е запазила разговорите между Свети Августин и неговата майка – Св. Моника – и ние сме очаровани от тях. Но що са те в сравнение със сърдечните разговори между Дева Мария и нейния Божествен Син – Исус Христос! Марийният дух е бил съвършено просветен от самия Христос.

ПРИМЕР: ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО ЩЕ ТЕ СПАСИ

Една девойка, отдадена на порочен живот била отчаяна – стигнала до отчаяние. Един ден тя се оплаквала на една нейна приятелка, че не било вече възможно да се откаже от своите пороци и да стане пак добра.  Приятелката й отговорила: „Аз познавам една жена, която може да те спаси, да ти помогне. Утре ще те закарам при нея!” На другия ден тя закарала своята отчаяна приятелка пред една хубава статуя на Дева Мария като й казала: „Ето тази жена може да ти помогне! Разкажи й целия си живот и моли се на нея!” Нещастното момиче паднало на колене пред статуята на пречистата Дева и горчиво заплакало. Дева Мария я утешила и я помирила с Бога, и тя наново почнала да живее добър и чист живот. Нейното отчаяние изчезнало и момичето се почувствало силно, за да се бори против порока. Нейната приятелка й подарила една книжка, в която били написани тия думи: „О вие, роби на греха и на порока, искате ли да се освободите от вашите тежки вериги? Елате тогава при Мария: свикнете сутрин и вечер да измолвате по 3 „Радвай се благодатна Марио…” в чест на Божията Майка и тя ще ви помогне, тя ще ви спаси!”

Нека и ние да не се отчайваме поради нашите слабости, а да прибягваме с упование към тази майка на милосърдието, тя и на нас ще помогне, и нас ще спаси!

СЪВЕТ:  В мъки и страдания, казвай: Майко на милосърдието, моли се за нас!

 

30-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ПРЕНЕПОРОЧНОТО СЪРЦЕ МАРИЙНО

 

Сърцето е двигателят на човешкия физиологически живот. От сърцето тръгва, и пак в сърцето се връща кръвта, която е живителната сила на всички членове на човешкото тяло, за да се върне пак във всички части на човешкото тяло.

Освен това - сърцето на човека е символ  и център на любовта. Затова ние, християните, почитаме и обичаме с особена любов пресветото Исусово сърце. Сам Господ Исус, чрез своята скромна, но свята почитателка, Св. Маргарита Мария Алакок, е разпространил тази набожност към своето пресвето Сърце.  Исус е обещал изобилни и особени благодати на ония, които почитат неговото Пресвето Сърце и се причестяват в чест на неговото сърце на първите петъци на всеки месец от годината.

При своите явления във Фатима, Дева Мария е казала между другото и следните думи: „Както християните вече почитат и обичат пресветото сърце на моя обичен Син, така е Божия воля и мое желание, християните да почитат и обичат и моето пренепорочно сърце!” Дева Мария също е обещала особени благодати на ония души, които шест месеца поред, всяка първа събота на месеца се причестяват в чест на нейното пренепорочно сърце. Затова и Папа Пий ХII на 25-годишнината от Фатимските явления – през 1942 год. – е посветил целия свят на Пренепорочното Сърце на Божията Майка – Дева Мария.

ПРИМЕР: „ПРЕСТЪПНО ЛИ Е ДА НОСИШ БРОЕНИЦА?”

Един френски военен разказва следното:

„Един ден моите войници бяха заети с работа в една гора. Докато те работеха, аз се разхождах около тях и, държейки ръката си в джоба, молех броеницата. Като се приближих до една групичка от 9 войника, още отдалеч чух как един от тях, държейки броеницата в ръката си, казваше на другите войници: „Тази броеница я намерих в близкото село и си я пазя за спомен.” Аз обаче, разбрах, че той лъжеше, тъй като броеницата не беше намерена, а беше негова. Като му паднала на земята, той казвал, че я намерил, защото се срамувал да каже, че носи броеница със себе си. Затова аз се приближих до групичката от 9 войника и запитах същия войник: „Престъпно ли е да носиш със себе си броеница? Ето моята тук – и показах на всички моята броеница, която аз винаги нося със себе си!” Войниците млъкнаха и ме погледнаха. Един от тях бе окуражен и каза: „И аз имам броеница, даде ми я жена ми когато тръгнах за фронта.” Обади се и друг: „И аз също имам броеница – подари ми я моята годеница!” Трети каза: „Моята е още от моето първо причастие – ето я тук!” Деветте войника на тази групичка имаха всички броеница в себе си”.

Нека и ние обичаме броеницата, и да я молим често; тази молитва е много приятна на Исуса и на Дева Мария.

СЪВЕТ:  Причестявай се по възможност първите петъци и първите съботи в чест на Пресветото Сърце Исусово, и в чест на Непорочното Марийно Сърце!

 

31-и  ДЕН НА МЕСЕЦ МАЙ:   ПОДРАЖАНИЕ НА ДЕВА МАРИЯ

 

Любовта ни към Дева Мария не бива да бъде само възхищение от нейните добродетели, нито пък само прослава на нейното величие. Да обичаш – значи да подражаваш. Само ако се стараем да й подражаваме в нейните добродетели, ние ще докажем на дело, че обичаме и почитаме нашата небесна Майка; любов без подражание – казва Св. Августин, е чисто лицемерие!

Каквито и да са условията на живота ни, ние намираме в живота на Дева Мария най-очарователни примери за подражание. Нека се постараем да възпроизведем в нашия живот нейния светъл образ.

Майката трябва да дава пример в семейството си. Тя трябва да възпитава децата си, които Бог й е дал, и с примера си да чертае пътя по който те трябва да вървят. Нейният живот трябва да бъде живо евангелие за чедата си. Нейното влияние върху живота на чедата й е по-голямо от всяко друго влияние. Затова именно, за да върнем някоя закоравяла съвест от порочния път, ние казваме: „Спомни си за добрата си майка!”

Ако това важи за всяка добра майка – то важи още повече за нашата добра небесна майка! Тя е пълна с благодат, тя е помощница на християните, тя е прибежище на грешниците, тя е огледало на правдата, тя е майка на милосърдието. Никоя земна майка не може да се сравни с нашата небесна Майка – Дева Мария! Всеки един от нас – каквото и да е неговото звание – има в Дева Мария светъл образец за подражание – и който подражава на този образец, той върви по правия път, който води към вечното спасение.

ПРИМЕР: ЗАЩО НИЕ, ХРИСТИЯНИТЕ, ПОЧИТАМЕ ДЕВА МАРИЯ?

Ето една случка, станала в източна Африка. Един преподавател на вероучение – пише един свещеник от там – бил нападнат от някои Африканци, които клонели към протестантизма. Те го запитали: „Защо вие католиците, толкова уважавате и почитате Дева Мария и се молите на нея?”

По-нататък те му казали: „Нашият спасител е Исус Христос – на него прочее само трябва да се молим, а не и на Дева Мария”. Нашият учител по вероучение запитал един от тях: „Ти помниш ли, че преди известно време ми писа писмо от столицата Найроби?” - „Да, помня – писах ти!” - „Добре, - помниш ли как завърши ти това писмо? Ще ти го припомня аз. Накрая на писмото си ти ми писа: „Моли се за мене на нашия Господ Исус Христос!” – „Да, точно така. Спомням си! Аз винаги така завършвам моите писма”. „Добре, казал нашият учител, и продължил: с тия думи ти потвърждаваш нашето католическо учение, че ние трябва  да се молим на наша небесна майка – Дева Мария!” – „Как така?” – запитал африканецът. „Ще ти обясня: ти се молиш на мене да се моля за тебе на Господа Исуса Христа, и това е добре! Аз се моля за всички, които се препоръчват в молитвите ми. Ти имаш упование и надежда, че чрез моите молитви ще получиш от Господа Исуса онова, за което ти и аз се молим – нали така? – Да, така е! Ами какво представлявам аз, питам те – беден и окаян грешник – пред пречистата и свята майка на Исуса, Дева Мария? Нейната молитва не е ли много по-ценна от моята, нейното застъпничество не е ли много по-силно от моето? И тъй, ако е хубаво и похвално и полезно да се препоръчваме на молитвите на наши познати и приятели, то колко по-хубаво, по-похвално и по-полезно е да се молим и да се препоръчваме на молитвите, за застъпничеството на Божията майка – Дева Мария! Ние се молим на Дева Мария – не като на извора на Божиите благодати, а като ходатайка, застъпница пред Бога, извора на всички благодати. При тия хубави думи неговият приятел му целунал ръката и му казал: „Браво! Прав си! От сега нататък и аз ще се моля на пресветата и пречиста майка на Исуса – Дева Мария!”

СЪВЕТ:  Нека завършим този хубав месец със затвърдено убеждение в силата на Дева Мария за нашето спасение, спомняйки си думите на Св. Алфонс: „Който почита и обича Дева Мария и се моли за нея, сигурно ще се спаси!”