За да отговоря на този въпрос, мисля, че трябва да се обърна навътре към мен, към сърцето ми.

Връщам се назад във времето, когато просто знаех за Бог от моите баби, дядо, майка, от моите роднини по майчина линия, като за Този, Който всичко знае и помага, когато Му се молиш. Майка винаги ми повтаряше, че вярата трябва да я пазя в сърцето си, че хората около мен не трябва да знаят за това, защото ще ми се присмиват, пък и това може да повлияе на бъдещето ми. И така години наред аз се молех тайно на Бог, винаги когато имах проблеми, благодарях Му за получените резултати, но не ходех на църква, защото си мислех, че съм праведна във всичко и така, докато не настъпи срив в моето семейство.

Чувствах се предадена и в такъв момент, когато няма на кого да се довериш, хукваш по врачки, ходжи, баячки и разни други глупости, каквито можеш да си представиш. Но вместо да се поправям, аз ставах все по-зле, бях на косъм от влизането в психиатрия. Тогава майка за пореден път ми напомни, че има Църква, има изповед, причастие, в които Бог живее и ни се дарява жив. Спомням си тази изповед тогава, след 20 години отсъствие от Църквата. Имах усещането, че сам Исус ме пита дали да му се доверя и, усещайки моето колебание, Той ми показа всички предателства от близки хора. И тогава Му казах „да“. Сега не съжалявам за това „да“, защото, обръщайки се назад, виждам, че през каквито и изпитания да съм минавала, Той е бил винаги от дясната ми страна и ми е помагал, че ме е носел в обятията си. Благодаря Му за мира, който ми дава, за новите приятелства, за куража, който имам да говоря за вярата си в Него, за това, че ме учи да обичам всички, независимо как се държат с мен, защото и аз не съм идеалната Негова ученичка, за прошката и смирението, които толкова ми липсват в някои моменти от моя живот. Аз вярвам в БОГ, защото Той ми се доверява и ми помага да бъда Негов инструмент. Вярвайте и вие в Бог, защото Той ви помага да видите света около вас през Неговите очи, и така животът за всички ни става по-лек и смислен.

Невелинка от Варна