Започнахме месец ноември. Месецът в който по особен начин проявяваме близост и солидарност с тези, които вече са напуснали този земен живот. Правим това преди всичко от любов към нашите починали близки, благодарейки за техния земен живот, за доброто, което са извършили. Днес възпоменавайки починалите верни имаме възможност да осъзнаем факта за нашата смърт, така че тя да не ни изненада, когато няма да бъдем подготвени за нея.
Съвременния философ Хайдегер твърди, че смъртта не е случай завършващ живота, но същината на живота. Не е възможно да живеем в пълнота, ако не умираме. Всяка минаваща минута е откъс от нашия земен живот, който все гори. Поговорката, че всеки ден постепенно умираме, е съвсем истинска.
Трябва да молим Господа Той да ни даде голямо упование на Него и надежда за вечния живот. Това че постепенно умираме – това е истина която щем не щем трябва да приемем защото всеки ден имаме доказателства за тази истина. Кръгът на нашите близки, приятели и познати става все по-малък, по-тих. От тази истина не можем да избягаме. Тя няма да ни даде спокойствие. Но на нас ни става по-неприятно и по-лошо когато зад границата на смъртта не виждаме нищо. Когато ни обхваща съмнение и в сърцето не носим нито един грам вяра, че животът ни няма да бъде прекъснат, че нещо още ни очаква, тогава всяка мисъл за смъртта може да ни доведе до отчаяние. Нашия живот, колко и да се стараем да бъде весел и щастлив винаги след себе си ще влачи, като една затворническа желязна топка, сянката на неизбежната смърт и несъществуване.
Йов когото напуснаха приятелите, стоейки над гроба независимо от всичко вярва, че Господ ще признае неговата невинност. Сигурен е, че справедливостта която трябва да премине прага на смъртта. “ Но ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък. .... Както в Адам всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят”.
Затова навеждайки се над гробовете на нашите близки, познати – над далечни могили и молейки се за тези които нямат гроб – да се вслушаме в пасхалното послание “Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна”.
Новият Катехизис на Католическата Църква ни учи, че благодарение на Христос християнската смърт има позитивен смисъл. Това е което е ново, че християнинът вече чрез кръщението умира, разбира се по тайнствения начин, заедно с Христа. Умря за да живее с новия свят живот. Ние вече умряхме и сега само се подготвяме за вечния живот в Небето. Ако физически умира в Христовата благодат тогава чрез тази физическа смърт се допълня това умиране заедно с Христа. От нашето кръщение всеки от нас живее с новия, вечен живот и физическата смърт е за нас вярващите една от вратите през които минаваме. Важни са тези врати, но те нито прекъсват, нито унищожават нашия християнски живот. Зад тях има друг, но едновременно също много реалистичен живот – втория етап на нашия вечен живот. И затова е важно добре да се подготвим за него защото още тук на земята съграждаме нашето вечно бъдеще.
На края нека да цитирам думите на свети Игнати от Антиохия който в началото на 2 век е бил хвърлен за изяждане от диви зверове.: “Желая да умра в Христа Исуса, отколкото да царувам над цялата земя. Търся Този, който за нас умря, жадувам Този, който за нас възкръсна. И ето наближава моето раждане ... Моля да ми позволите да поглъщам непорочна светлина. Когато я постигна ще бъда напълно човек”.
Да си припомним думите на “малката” Света Тереза от Лизьо: “Аз не умирам, аз влизам в живота”.
Всеки път когато ще застанем до гроба нека си припомним думите на тези светци и да си повтаряме: чак след моята физическа смърт напълно ще бъда човек който ще влезе в живота. А тези чиито гробове посещаваме вече ни чакат там. Дай Боже да можем да бъдем причислени към всички светци и да се срещнем с тези които толкова много обичахме тук на земята и които ни обичаха от все сърце.
JMB