ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
ЗА XXXVия СВЕТОВЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА
2020 ГОДИНА
«Момче на тебе говоря, стани! » (Лк 7, 14)
Скъпи млади хора,
През октомври 2018 година заедно със Синода на Епископите на тема: Младите хора, вярата и разграничението на званието, Църквата започна процес за размишление за вашето положение в съвременния свят, за вашето търсене на смисъла на един проект във вашия живот, за вашата връзка с Бог. През месец януари 2019 година аз се срещнах със стотици хиляди млади хора на вашата възраст от цял свят, събрани в Панама за Световните Дни на Младежта. Такива събития като Синода и СДМ изразяват основното измерение на Църквата: фактът да “вървим заедно”.
По този път, всеки път, когато достигнем до важен етап ние сме предизвикани от Бог и от самия живот да започнем отначало. В това вие сте експерти, вие младите хора! Вие обичате да пътувате, да се оказвате на непознати места и пред лица, които никога не сте виждали преди това, да изживеете нови преживявания.Ето защо аз избрах като цел за вашето следващо междуконтинентално поклонение през 2022 година град Лисабон, столицата на Португалия. Оттам през XVти и XVIти век, много млади хора, сред които и много мисионери са тръгнали към непознати земи, също и за да споделят своя опит за Исус с останалите народи и нации. Темата за СДМ в Лисабон ще бъде: «Мария стана и бързо се запъти» (Лк1, 39). През предходните две години мислех да поразмишлявам заедно вас по две други библейски теми: «Момче на тебе говоря, стани! » (Лк 7, 14), през 2020 година, и «Сега стани и се изправи на нозете си. Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за свидетел на онова, което си видял! » (Деян 26, 16), през 2021 година.
Както можете да видите общият глагол и за трите теми е стани. Този израз също има смисъл на възстановяване, да се събудим за живота. Това е често използван глагол в Насърчението Christus vivit (Христос живее!) което ви посветих след Синода през 2018 година и което заедно със Заключителния Документ, са два документа, които Църквата ви ги поднася като маяк, за да се осветят пътеките на вашето съществуване. Надявам се от все сърце, че пътят, който ни доведе в Лисабон ще съответства на един твърд ангажимент в цялата Църква, за да се приложат на практика тези два документа, направлявайки мисията на аниматорите на пасторалата за млади хора.
Сега да преминем към нашата тема за тази година: Момче, на тебе говоря, стани! (Лк 7, 14). Аз вече цитирах този стих от Евангелието в Christus vivit : «Ако ти изгубиш вътрешната си сила, мечтите си, ентусиазма, надеждата и щедростта, Исус ти се представя както постъпи с мъртвото дете на вдовицата, и с цялата Си сила на Възкръсналия Господ те насърчава: “Момче, на тебе говоря, стани!”» (т. 20).
Този пасаж ни разказва как Исус, влизайки в малкия град Наим, в Галилея, среща една погребална процесия, която придружава погребението на млад човек, единствен син на майка вдовица. Исус докоснат от сърцераздирателната болка на тази жена, изпълни чудото да възкреси нейното дете. Но чудото става след поредица от поведения и жестове: «Виждайки я, Господ изпита състрадание към нея и каза: “Не плачи”. Той се приближи и докосна ковчега, носачите спряха» (Лк 7, 13-14). Да поспрем, за да поразмишляваме върху някои от тези жестове и думи на Господ.
Да видим страданието и смъртта
Исус отправя внимателен поглед към тази погребална процесия, а не разсеян. Сред хората забелязва лицето на една жена, изразяващо изключително страдание. Неговият поглед създава срещата, извор на нов живот. Няма нужда от много думи.
А моят поглед какъв е? Дали гледам с внимателни очи или като че ли преглеждам набързо хиляди снимки от мобилния си телефон или в социалните си профили? Колко пъти днес ни се случва да бъдем свидетели очевидци на много събития, без изобщо да ги приживеем пряко! Понякога нашата първа реакция е да хванем сцената с телефона си, а може би избягваме да гледаме в очите засегнатите от нея хора.
Около нас, но понякога и в нас, ние срещаме реалностите на смъртта: физическа, духовна, емоционална и социална. Дали и ние я забелязваме или просто понасяме последиците? Има ли нещо, което ние можем да направим, за да възстановим живота?
Мисля за толкова много негативин ситуации преживени от вашите събратя. Има такива, които залагат всичко на днешния ден, като излагат живота си на риск чрез екстремни преживявания.
Други млади хора, напротив са “мъртви” защото са загубили надежда. Чух едно младо момиче да казва: «Сред моите приятели, забелязвам някои, които са изгубили желанието да се включат, смелостта да се изправят». За съжаление сред младите хора също се разпространява депресията, която в определени случаи може да доведе до изкушението да посегнат на живота си. Колко ситуации, в които цари апатията, където чезнем в бездната на безпокойството и угризенията! Колко млади хора плачат без никой да чуе вика на душата им! Около тях доста често, разсеяни погледи, безразлични от страна на онези, които може би се наслаждават на щастливото си време, като се държат на разстояние.
Има и такива, които живуркат повърхностно, вярвайки, че са живи, докато вече са мъртви отвътре (виж Откр 3,1). Можем да се окажем на двадесет години, че водим един живот по на надолнище, а не от висотата на достойнството си. Всичко се свежда до едно „остави ме да живея“, търсейки някакво удовлетворение: малко развлечение, няколко трошички внимание и обич от другите …Има също така разпространен някакъв дигитален нарцисизъм, който влияе както на младите така и на възрастните хора. Мнозина живеят така! Някои от тях може би са вдъхнали от материализма на тези, които мислят само как да печелят пари и да се устроят, сякаш това е единствената цел в живота. В дългосрочен план неизбежно се появява глух дискомфорт, апатия, едно отегчение от живота, все повече и повече агонизиращо.
Негативните нагласи могат да бъдат провокирани от лични неуспехи, когато нещо, което ти е на сърце, заради което си се ангажирал изцяло, повече не върви или не достига очакваните резултати. Това може да се случи в образователната сфера или при спортни или артистични амбиции …Краят на една “ мечта” може да накара човек да се почувства, че е умрял. Но неуспехите са част от живота на всяко човешко същество, но понякога могат да се окажат и благодат! Често пъти нещо, което ние си мислим, че е щастливо, се оказва илюзия или идол. Идолите изискват всичко от нас и ни превръщат в роби, но те не дават нищо в замяна. И в крайна сметка те се сриват, оставяйки прах и дим. В този смисъл неуспехите, ако накарат идолите да се сгромолясат са благо, дори и да карат хората да страдат.
Бихме могли да продължим с други ситуации на смъртта, физическа или морална, в които един млад човек се озовава, заради пристрастяване, престъпление, нещастие, сериозно заболяване … Но оставям на вас грижата да размишлявате лично и да осъзнаете какво е причинила “смъртта”, във вас или в някой ваш близък, сега или в миналото. В същото време не забравяйте, да си спомняте за това момче от Евангелието, което беше наистина мъртво и се върна към живот, защото беше погледнато от Някой, Който искаше то да живее. Това може да се случи също и днес, както и всеки ден.
Да имаме милост
Светите Писания често свързват състоянието на душата на човек, който се оставя да бъде докоснат „чак в дълбините“ от страданието на другия. Емоционалността на Исус Го кара да вземе участие в реалността на другия. Той поема нещастието на другия. Страданието на тази майка става Негово страдание. Смъртта на това дете става Негова смърт.
Много пъти вие, младите хора, показвате, че вие умеете да съчувствате. Достатъчно е да видим колко от вас се отдават щедро, когато обстоятелствата го изискват. Няма инцидент, земетресение, наводнение, където да не видим армия от млади доброволци, които са готови да помогнат. Също така голямата мобилизация на млади хора, които искат да защитават сътворението, свидетелства за вашата способност да чувате вика на земята.
Скъпи млади хора, не позволявайте да ви отнемат тази съпричастност! Нека винаги да можете да слушате оплакването на тези, които страдат; позволете си да се разчувствате от тези, които плачат и умират днес в света. «Определени реалности на живота се виждат само с очи умити от сълзи» (Christus vivit, т. 76). Ако вие умеете да плачете с тези, които плачат, вие наистина сте щастливи. Много от вашите събратя нямат възможности, понасят насилия и преследвания. Нека техните рани станат ваши, а вие да станете носители на надежда в този свят. Вие ще можете да кажете на брата и на сестрата: « Стани ти не си сам, (не си сама)», и изживей опита, че Бог Отец ни обича и че Исус е Неговата протегната десница, която да ни изправи.
Приближи се и “докосни”
Исус спира погребалната процесия. Той се приближава и става близък. Близостта ни подтиква напред и се превръща в смел жест, за да живее другия. Пророчески жест. Това е връзката на Исус, Живият, Който предава живота. Докосване, което влива Светия Дух в мъртвото тяло на момчето и съживява жизнените му функции.
Този контакт прониква в реалността на обезкуражавенето и отчаянието. Това е връзката с Божественото, която преминава и през автентичната човешка любов и отваря немислими пространства на свобода, достойнство, надежда, нов и изпълнен живот. Ефективността на този жест на Исус е несъизмерима. Той ни припомня, че дори един обикновен знак на близост, но конкретен може да породи сили за възкресение.
Да, вие младите хора, също можете да се приближите до реалностите на страданието и смъртта , които срещате, вие можете да ги докоснете и да породите живот, както Исус. Това е възможно благодарение на Свети Дух, ако вие първо сте били докоснати чрез Неговата любов, ако вашето сърце се е разнежило, когато е изпитало Неговата доброта към вас. Така че, ако почувствате в себе си вълнуващата нежност на Бог към всяко живо създание, особено към гладния, жадния, болния, голия и арестувания брат, тогава ще можете да се приближите като Него, да докоснете като Него, и да предадете живота си на своите приятели, които са мъртви отвътре, които страдат или които са изгубили вяра и надежда.
«Момче, казвам ти, стани! »
Евангелието не казва името на това момче възкресено от Исус в Наим. Това е покана към читателя да се идентифицира с него. Исус говори на теб, на мен, на всеки от нас, и казва: «Стани! ». Знаем добре, че и ние като християни често падаме и че ние трябва винаги да се изправим. Само този, който не върви не пада, но той и не напредва. Ето защо трябва да приемем действието на Христос и да извършим акт на вяра в Бог. Първата крачка е да приемем и да се изправим. Новият живот, който Той ще ни даде ще бъде добър и достоен за живеене, защото ще бъде подкрепен от Някого, който ще ни придружава и в бъдещето, но никога няма да ни изостави, като ни помага да прекараме нашето съществуване по достоен и плодотворен начин.
Това наистина е ново творение, ново раждане. Това не е психологическа обусловеност. Вероятно в трудни моменти мнозина от вас са чували да се повтарят „магическите“ думи, които днес са модерни и които би трябвало всичко да разрешат: “Ти трябва да вярваш в себе си”, “Ти трябва да намериш сили в себе си”, “Ти трябва да осъзнаеш своята положителна енергия”… Но всичко това са просто думи и за този, който наистина е вече “е мъртъв отвътре” това не работи. Словото на Христос е с друга дълбочина, то е безкрайно превъзходно. То е божествено и съзидателно слово, което само по себе си може да даде отново живот там, където той вече беше угаснал.
Новият живот на “възкресения”
Момчето от Евангелието, «започна да говори» (Лк 7, 15). Първата реакция на човека, който е докоснат и върнат към живота чрез Христос е да се изрази да покаже без страх и без комплекси какво живее в него, неговата личност, неговите желания, неговите нужди, неговите мечти. Може би никога до сега не го е правил, защото бе убеден, че никой не можеше да го разбере!
Да говориш означава да влезеш в контакт с другите. Когато човек е “мъртъв” той не само се затваря в себе си, но и взаимоотношенията се прекъсват или стават повърхностни, фалшиви и лицемерни. Когато Исус ни дава отново живот, Той ни “ връща” на другите (виж 15).
Често днес има “връзка”, но без общуване. Използването на електронни устройства, ако не е балансирано може да ни прилепи за винаги към екрана. С това послание аз бих искал да се впусна заедно с вас младите хора в предизвикателството на един културен повратен момент, като започнем с това «Стани!» на Исус. В една култура, която иска младите хора изолирани и вглъбени във виртуални светове, да накараме да се разпространи това слово на Исус: «Стани! ». Това е покана да се отворим към една реалност, която е отвъд виртуалната. Това не означава да презираме технологиите, но да ги използваме като средство, а не като цел. «Стани» означава също “мечта”, “риск”, “ангажирай се, за да промениш света”, съживи твоите желания, съзерцавай небето, звездите, света около теб. «Стани, и стани това, което си ти!». Благодарение на това послание, много от изчезналите лица на младите хора около нас ще се съживят и ще станат много по-красиви, от която и да е виртуална реалност.
Защото, ако даваш твоя живот, някой го приема. Една млада жена каза: “Стани от дивана, ако видиш нещо хубаво и се реши и ти да го направиш”. Това, което е красиво събужда желанието. И ако един млад човек има силно желание за нещо или още по-добре за Някого, най-накрая той става и започва да прави велики неща; от мъртъв, какъвто беше той може да стане свидетел на Христос и да отдаде живота си за Него.
Скъпи млади хора, какви са вашите силни желания и вашите мечти? Направете ги забележими и чрез тях предложете на света и на Църквата, на другите млади хора нещо хубаво в духовната, художествената и социалната област. Повтарям ви го на майчиния си език: hagan lìo ! Направете така, че да се чуе. Чух друг младеж да казва: “Ако Исус беше някой, който се занимаваше само със себе си, синът на вдовицата нямаше да бъде възкресен.
Възкресението на момчето го върна при майка му.В тази майка ние можем да видим Мария, нашата Майка, на която ние поверяваме всички млади хора по света. В нея ние можем да познаем също и Църквата, която желае да приеме с нежност всеки млад човек, никой не е изключен. Нека се молим на Мария за Църквата, за да бъде винаги Майка за своите деца, които са в смъртта, плачещи и умоляващи за тяхното възраждане. Църквата умира за всяко от нейните деца, което умира, и възкръсва за всяко от нейните деца, което възкръсва.
Благославям вашия път. А вие, моля ви не забравяйте да се молите за мен.
Дадено в Рим, близо до Свети Йоан Латерански,
на 11 февруари 2020 година, възпоменание на Дева Мария от Лурд.
ПАПА ФРАНЦИСК
© Copyright - Libreria Editrice Vaticana