Деяния 28,1-2, 7

«След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие.  Приеха всички, а понеже валеше дъжд и  беше студено, накладоха огън. [...] Около това място бяха имотите на Поплий, висшият управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дни».

Размишление

След тревогите и конфликтите породени от бурята в морето, внимателните грижи на местните жители изглеждат за корабокрушенците на брега като свидетелство за необикновено дружелюбие, което подчертава нашата обща човечност. Евангелието ни учи, че поемайки грижа за тези, които са в беда, свидетелстваме за любовта на самия Христос. (виж Мт 25,40). Освен това, като се отнасяме с внимание към най-слабите и най-нуждаещите се  даваме сърцето си на Бог, в Когото бедните имат място за избор. Да приемем чужденци, независимо дали те идват от друга култура или принадлежат на друга религия, били те мигранти или бежанци, това е същевременно да обичаме Христос и да обичаме както обича  Бог. Ние християните сме призвани да отидем с вяра, за да се срещнем с другия, включително и с този, когото ни е трудно да обичаме, в образа на Божията любов за всички.

Молитва

Боже на сираците, вдовиците и пришълците, вдъхни в нашите сърца дълбокия смисъл на гостоприемството. Отвори очите и сърцата ни, когато ни молиш да Те нахраним, да Те облечем, да Те посетим. Дай нашите Църкви да участват в борбата срещу глада, жаждата и изолацията, както и в премахването на бариерите, които ни пречат да бъдем гостоприемни за всички. Молим Те в името на Твоя Син Исус, присъстващ в най-малките от нашите братя и сестри. Амин.