18 януари, събота, 18:00 ч. Евангелска методистка епископална църква ул. “Цар Симеон” №14

МЕСТНИТЕ ЖИТЕЛИ ПОКАЗАХА КЪМ НАС НЕОБИКНОВЕНО ДРУЖЕЛЮБИЕ

(виж Деянията 28,2)

"На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: « Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит.Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото  принадлежа и на Когото служа, и каза: "Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе!" Затова, братя запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй както ми бе речено. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. »

Когато вече четиринайсета нощ се носехме по Адриатическо море, към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. Измериха дълбочината и откриха, че е двайсет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнайсет разтега. И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. Но когато моряците, под предлог, че ще пускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, Павел каза на стотника от войниците: « Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите. » Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.

Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: «Днес е четиринайсети ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.» Като каза това взе хляб и благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. Тогава всички се успокоиха и също ядоха. А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.

Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат да тласнат кораба. Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част.  Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, а пък останалите- кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.   

След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна, поради горещината и се впи в ръката му. Местните хора като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха по между си: «Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее. » Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог. »

Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце го изцели. След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда".

Библията – Екуменичен превод  - ЕПБ

Размишление

Ние,  християните идващи от различни Църкви и традиции за съжаление през вековете сме натрупали тежък товар от взаимно недоверие, огорчение и подозрения. Да благодарим на Господ за зараждането и израстването на екуменичното движение през последния век. Нашата среща с християните произлезли от различни традиции и нашата обща молитва за християнско единство ни насърчават да потърсим взаимно опрощение, помирение и приемане на другия.  Нека не позволяваме на този товар от нашето минало да ни попречи да се приближим едни към други. Волята на Господ е ние да се отървем този товар  и да  направим място за Бог!

Молитва

Боже на прошката, Освободи ни от мъчителните спомени на миналото, които нараняват нашия споделен християнски живот. Поведи ни към помирението, за да успеем с помощта на Свети Дух да преодолеем омразата с любов, гневът с ласка, а подозрението с доверие. Молим Те, в името на Твоя възлюбен Син и наш брат Исус. Амин.