Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. Исус днес ни говори за двама човека, които влизат в църква, за да се помолят. Двама се молят на един и същ Бог. Само, че помежду двете молитви има голяма разлика. Оценявайки двете молитви можем да кажем, че молитвата на Фарисеина от човешка гледна точка е била по-хубава. Той има с какво да се похвали пред Бога. Митарят напротив, няма нищо, с което може да се похвали пред Бога и само моли прошка.

Защо тогава Исус казва, че молитвата на митаря е по-хубава. Този човек не  казва на Бога нищо, което според нас може да е хубаво. Той само  признава своята грехота и слабост. Той застава пред Бога с искрено сърце и признава своите грехове едновременно, молейки прошка за тях. Няма нищо, с което може да се оправдае и не иска да се оправдава. Той се надява само на Божието милосърдие. Той показва своята голяма вяра в Божието милосърдие. Няма нищо, с което може да подкупи Бога. с което може да заслужи прошка. Само искрено разкаяно сърце. Къде тогава е грешката на Фарисеина? Голямата грешка на Фарисеина е в това, че той по време на молитвата сравнява себе си с другите хора. Той се оправдава пред Бога, че има по-лоши от него. Сравнявайки се със другите, казва на Бога, че е много по-добър. Според него, другите са по-лоши от него. Той застава пред Бога за да се хвали, колко е хубав и в место да се моли, той съгрешава. Неговата надменност е грешна.  Той си мисли, че със своите добри дела може да подкупи Бога. Той се надява на своите молитви, на своите пости, а не на Божията любов. В неговата молитва няма вяра в Бога, който дава спасение. Той си мисли, че сам със своите дела може да се спаси. Това не е възможно. Сега се ражда въпрос. На кой от тези двама приличам аз? Мисля, че всеки от нас може да намери в себе си нещо от тези двама. Да молим Бога, за да ни помогне, нашата молитва да е искрена, и да ни убеди в това, че не можем да Го подкупим.

JMB