Когато нашият Спасител умираше на Кръста, случи се нещо неочаквано и много красиво. Той погледна към Майка Си и към “ученика, когото обичаше” и каза: “Жено, ето син ти! Ето майка ти!” (виж Йоан 19:26,27). Защо свети Йоан не спомена името си, а каза: “ученика, когото обичаше”? Не беше ли затова, за да се почувства всеки един от нас директно призован да застане на това място? Та нали всички ние сме безкрайно обичани от Исус?

Ето защо всички ние получаваме Мария за своя майка. Фактът, че Исус произнесе тези думи малко преди смъртта Му на Кръста показва, че това е Неговото последно и следователно най-голямо желание. Както Той избра Мария за Своя Майка, така желае и ние да направим същото. Майката е тази, която възпитава, която се грижи за своето дете. Когато расте, то все повече започва да прилича на майка си, която оформя в него окончателния образ на зрял човек. Исус иска Мария да се грижи за нас и да ни възпитава, докато не израснем до пълното Му подобие. Мария е непорочно зачената, нейният образ и подобие на Бога са най-съвършени, защото в нея няма нито следа от греха, който изкривява и нарушава образа на Бога в нас. Ето защо няма по-съвършено създание от нея. Тя напълно прилича на Христос, Който взе от нея тялото Си и се оприличи на тази, която е Негов най-съвършен образ. Мария е “образ на Този, Който е съвършен Образ на Отца и чието лице Той дойде да ни открие”. Ето защо Исус иска, да се поверим изцяло на нея, да се предадем напълно на нейните грижи. Тя постепенно ще оформя в нас с помощта на Свети Дух образа на Христос, Сина на Отца, за да станем чрез Него и ние синове на Бога.

За да се осъществи в нас тази воля на Исус, трябва да обърнем внимание и на думите, които Той отправи към ученика, когото обичаше: “Ето, майка ти!” Не е достатъчно Мария да ни приеме за свои деца. Трябва и ние да я приемем за своя майка. И това означава, че трябва да растем в нашето любовно синовно отношение към нея. Само любовта е тази, която оприличава любящия на любимия. Ако искаме да бъдем подобни на нея, за да постигнем подобие със Сина й, трябва да я обичаме. Също така само любовта ни дава да познаваме истински любимия. Ако искаме да бъдем подобни на нея, трябва да я познаваме. В нормалния случай няма дете, което да не обича майка си. Между детето и майката любовта е най-силна. Много познато е, че когато човек най-много страда, без да се замисли, той инстинктивно призовава майка си. Така е, защото отношението между детето и  майката е най-силно, по-силно от всяка човешка любов. И това отношение е свързано именно с предаването на живота. Майката дава живот на детето, то се оформя в утробата й и живее от нея, не само докато се роди, но и след раждането си, сякаш връзката му с нея е животворяща. Исус иска да ни покаже именно тази тайна: Мария ни дава живот, както го е дала и на Него. Както Той се е въплъти в утробата й, за да порасне и се развие, така и ние трябва да се скрием в нея, за да може тя да ни предава живота на Бога, тъй като тя е Годеница на Бога и е най-тясно свързана с Него. Да, Исус е нашият живот, Той ни предава Своя живот, но го прави чрез Мария и в нея. Именно затова Църквата я нарича Майка на Божията благодат, тъй като всички благодати, дадени ни от Отца чрез Сина, както го казва и свети Павел в своето послание до Ефесяни (Еф 1:3), ни идват посредством Мария. Ето защо, нека се поверим на нея, на нейната любов и нейните грижи, обичайки я искрено и силно и молейки я да ни направи съвършен образ на нейния Син.

Кармил “Свети Дух”, София