Всеки християнин знае, че в момента на кръщението е поучил дара на вярата. Този дар трябва да развиваме с помощта на Божията благодат. Говорим за жива вяра, тоест не е достатъчно да знам или да вярвам, че Бог съществува, но желая да имам лично общение с Него. Вярата означава да приема Исус като моя Господ и спасител. Той е в центъра на моя живот. Когато човек има това отношение, в него се ражда се желание за молитва, с радост участва в Евхаристията и практикува другите тайнства като извор на Божиите благодати.

Папа Франциск в Краков през 2016 каза на младите: „Станете от удобните дивани“. Може би и ние създадохме наши „удобни дивани“, тоест едно изкуствено успокоение на нашата съвест. Често казваме: „аз вярвам в Бог, чествам Рождество и Великден, имам икона вкъщи…“. Много често с това приключва практикуването на нашата вяра. Имаме нужда от повече. Не можем да се съгласим с тези „успокоения“. Трябва да градим истинска връзка с Господа, присъствайки в общността, която е Църквата.

Сещам се за нашите предци, които са страдали заради живата вяра. Те са пример, че гоненията не са ги уплашили, нито отдалечили от Бога. Ние днес имаме свободата да изповядваме нашата вяра. Може би това, което ни преследва, е духовното безразличие. Нека новото списание, което ви предлагаме, да помогне да се замислим как да развиваме посятото семе на вярата в нашите сърца в тайнството Кръщение?

 JMB