Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Исусовата любов няма граници, Неговата любов Го е накарала да ни остави своето тяло и своята кръв, като храна, за да се храним по пътя към небето. Това е единствената храна, която подкрепя духовния живот в нас. Когато искаме да живеем, да растем, да се развиваме тогава трябва да ядем различни неща. Ако човек спре да яде, след няколко дена със сигурност ще умре. Също така е и в духовния живот, живот, който получихме от Исуса по време на нашето кръщение. Този живот трябва да се подхранва. Не с обикновена храна, но с Тялото и Кръвта на нашия Приятел и Господ, Исус Христос. Днес честваме празник на Исусовото Тяло и Кръв и трябва да сме много благодарни на Бога, за Неговата доброта и любов.

Чухме в началото на тази проповед думи на Исус: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Тука на земята ние може ще живеем сто години, а може и повече. Този живот на земята, ще премине много бързо и много е важно да се погрижим за онзи живот, който никога няма да свърши, за който говори Исус. Исус дава ни своето Тяло и своята Кръв точно за това, да не свърши в нас вечния живот, за да можем да живеем вечно щастливи с Него. Той остави Своето Тяло не само за няколко избраници, Той остави себе си за всички и казва по време на литургия: Вземете и яжте от него всички. За съжаление не всички от нас чуват Исусовата покана или което е още по-лошо не искат да приемат тази спасителната храна. Може си мислим, че имаме време, може разчитаме сами на себе си и не ни е нужна Исусовата Жертва. Тази жертва се осъществява винаги по време на литургията. Исус умира, възкръсва и дава себе си, за да не умреш за винаги. А ти какво правиш? Отказваш ли Му, а чрез това отхвърляш своя щастлив вечен живот? Няма да се лъжеш днес, трябва да си отговориш, какво правиш с този Голям Дар? Не дай Боже, да е така, че Исусовата жертва е излишна за тебе. Спомни си днес твоето първо причастие и върни се към тази детска любов спрямо Бога. Няма да разбереш, колко е голям този дар, който ти предлага Исус, ако няма да го приемеш, като дете с голама доверчивост. Не е възможно, човек да разбере Евхаристята, но възможно е да я приема и трябва да я приема, когато иска да живее вечно. Исус ни е оставил Себе си, не за да Го разберем, но за да повярваме в Неговата безкрайна любов, и да Я приемаме. Скъпи, да се замислим днес над тази Любов и над нашето отношение към Нея. Пожелавам на всички нас, да сме винаги готови да отговорим с любов на Божията любов, която е скрита в Евхаристята.

JMB