Когато слушаме днес този откъс от евангелието на Св. Лука, се раждат в нас различни чуства. На кой от тези двама сина приличам? Дали съм този блуден, който е страда и постъпва много лошо. Или приличам на този уж праведен и добър, но който няма в себе си любов нито към бащата, нито към своят брат. Никога не оставя своя баща, но неговата привързаност към бащата няма нищо общо с истинската любов. Не разбира, че най-голямата му награда това е възможността да се намира в дома на бащата си.

Неговият брат е разбира това след грешките си, когато трябва да се храни заедно с прасета. Тогава се замисля, че слугите на Баща му са в много по-добро положение. Този уж добър син не е можв да разбере колко е голямо милосърдие на баща му към по-малкият му брат. Как е възможно баща ми да обича такъв негодник? Колко често ние говорим по същият начин. Нееднократно осъждаме другите хора и не им даваме никакъв шанс за да се поправят. Св. Августин пише за такива, които не допускат такава възможност да се промени някого: Тези на които им липсва надежда, колкото по малко се заглеждат върху своите грехове, толкова повече ги търсят при другите, и не за това да им помогнат, но за да ги осъдят и отхвърлат. Затова, че за себе си не могат да намерят оправдание, тогава постоянно са в готовност да хулят другите. Исус иска днес да се замислим дълбоко над тези думи, които ни е казал и да започнем промяната от себе си. Това е вярно, че човек се учи да обича обичайки, да прощава - прощавайки. По друг начин не можем да се научим да обичаме и да прощаваме.

JMB