« “Понеже сме части взаимно свързани по между си ” (Еф. 4,25).
От социалните мрежи към човешката общност»
Скъпи братя и сестри,
след появата на Интернет Църквата винаги се е стремяла да насърчава използването му в служба за среща между хората и за солидарност между всички. С това Послание бих искал отново да ви поканя да поразмишляваме върху основата и важността на нашето съвместно съществуване като преоткрием, в огромното предизвикателство на настоящия контекст за общуване, желанието на човек, който не желае да остане в сам в самотата си.
Метафорите на “мрежа” и “общност”
Днес медийната среда е толкова всеобхватна, че не може да се разграничи от сферата на ежедневието. Мрежата е предимство на нашето време. Тя е извор на познания и връзки, които иначе са немислими. Обаче многобройни експерти подчертават рисковете относно дълбоките трансформации, отпечатани чрез технологията на логиката на производство, които заплашват търсенето и споделянето на автентична информация в глобален мащаб. Ако Интернет представлява една невероятна възможност за достъп до знанията, също така е вярно, че той се оказва място, където дезинформацията е най-широко разпространена, като съзнателно и фокусирано се изкривяват факти и междуличностни отношения, които често са под формата на дискредитация.
Трябва да признаем, че социалните мрежи, ако от една страна ни служат да ни обвържат повече, като ни позволяват да се преоткрием или взаимно да си помогнем, то от друга те също са готови да манипулират личните ни данни, визирайки достигане до икономически или политически цели без да зачитат личността и нейните права. Статистиките разкриват, че всеки четвърти човек от най-младите е замесен в епизоди на кибер-атаки. [1]
В сложността на този контекст може да е полезно да се поразмишлява върху метафората за мрежата, която първоначално е поставена в основата на Интернет, за да се преоткрие положителния потенциал. Образът на мрежата ни кани да размишляваме върху многообразието на методи и обвързвания, които по този начин й осигуряват солидност, но всъщност това е организация от вертикален тип с йерархична структура, но без център. Мрежата функционира благодарение на съвместното участие на всички елементи.
Връщайки се към антропологичното измерение, метафората на мрежата припомня друга фигура, богата на значения: тази на общността. Една общност е толкова по-силна, колкото е по-сплотена и по-солидарна, движена от чувства на доверие и следвайки общи цели. Общността като мрежа за солидарност изисква взаимно изслушване и диалог, основан върху отговорното използване на езика.
Така за всички е видимо, че в съвременния контекст общността на социалните мрежи не се превръща автоматично в синоним на общността. В най-добрия случай общностите успяват да покажат единство и солидарност, но често пъти те остават като агрегати за индивиди, които се разпознават около определени интереси или аргументи характеризиращи се чрез слаби връзки. Освен това в социалната мрежа - Web social доста често идентичността се основава върху противопоставянето на другия, на чуждия или на групата: ние се определяме от това, което по-скоро ни различава, отколкото да ни събира, оставяйки подозрението да се промъкне като взриви всякакви предразсъдъци по между ни (етнически, сексуални, религиозни и други). Тази тенденция се подхранва от групите, които изключват хетерогенност, които хранят също така виртуалната среда с един влудяващ индивидуализъм, който понякога приключва със захранване на спирали на омраза. Това, което би трябвало да бъде прозорец към света, по този начин се превръща във витрина, на която сме изложили собствения си нарцисизъм.
Мрежата е възможност, за да насърчи срещата с други хора, но също така тя може да засили нашата само изолация, като паяжина, която може да ни уплете в капана си. Децата се оказват повече изложени на илюзията, че социалната мрежа - Web social може напълно да удовлетвори връзката, достигайки чак до опасния феномен за младите хора «социални отшелници», хора, които рискуват да станат напълно чужди на обществото. Тази драматична динамика разкрива един сериозен недостатък в областта на обществените отношения, едно разкъсване, което ние не можем да пренебрегнем.
Тази многоизмерна и коварна реалност поставя различни въпроси етични, социални, правни, политически и икономически, както и отправя предизвикателства към Църквата. Докато правителствата търсят начини за законово регламентиране, за да спасят първоначалната визия за свободната мрежа, отворена и сигурна, всички ние имаме възможността и отговорността да насърчаваме позитивното използване на мрежата.
Ясно е, че не е достатъчно да се мултиплицират връзките, за да нарасне взаимното разбирателство. Как да преоткрием истинската общностна идентичност, като осъзнаем отговорността, която имаме едни към други, както и когато в сме онлайн в мрежата?
“Понеже сме части взаимно свързани по между си”
Един възможен отговор може да бъде скициран с една трета метафора, тази на тялото и частите, която Свети Павел използва, когато говори за отношението на взаимност между хората, основано върху един организъм, който ги обединява. «Затова отхвърлете лъжата и говорете истината всеки на ближния си, понеже сме части взаимно свързани по между си.» (Ep 4,25). Да бъдем части взаимно свързани по между си е дълбоко убеждение, с което Апостолът увещава да отхвърлим лъжата и да кажем истината: задължението да пазим истината произтича от необходимостта да не се отрича реципрочната връзка на общението. Всъщност, истината се разкрива в общението. Напротив, лъжата е егоистичен отказ да признаем собствената си принадлежност към Тялото, това е отказ да се отдадем на другите, защото така ще изгубим единственият път да намерим отново себе си.
Метафората на Тялото и частите му ни води към размисъл за нашата идентичност, която е основана върху общението и различността. Като християни ние признаваме всички части на единното Тяло, на което главата е Христос. Това ни помага да не гледаме на хората като евентуални конкуренти, а да считаме дори неприятелите за хора. Нямаме нужда повече от враг, за да се определим самите ние, защото перспективата за включване, на която се учим от Христос ни кара да открием другостта по един нов начин, като неразделна част и условие за връзка и близост.
Такава способност за разбиране и общуване между човешките личности има своето основание в общението на любовта между Божествените Лица. Бог не е Самота, а Общение; Бог е Любов, и следователно общуване, защото любовта винаги общува, а и още повече общува, за да се срещне с другия. За да общува с нас, и за да се извести на нас, Бог се приспособява към нашия език, установявайки в историята един истински диалог с човечеството. (cf. Conc. Vat. II, Const. dogm. Dei Verbum, 2).
Благодарение на това, че сме създадени по образ и подобие на Бог, който е общение и само-общение, ние носим винаги носталгия в сърцето си да живеем в общение и да принадлежим към общността. «Всъщност - заявява Свети Василий - нищо не съответства така на нашата природа, както това да се срещаме по-често и да се нуждаем взаимно едни от други ».[2]
Настоящият контекст ни призовава всички да инвестираме в отношенията, както и да утвърждаваме в мрежата и чрез мрежата междуличностния характер на нашата човечност. Още повече, че ние като християни сме призвани да покажем това общение, което е знак за нашата идентичност като вярващи. Самата вяра всъщност е връзка, среща и с помощта на Божията любов, ние можем да общуваме, да приемем и разберем дара на другия и да му отговорим.
Това е общението с изображението на Троицата, което разграничава личността от индивида. От вярата в един Бог, който е Троица следва, че за да бъда себе си, аз се нуждая от другия. Аз съм истински човек, истинска личност, само ако установя връзка с другите. Терминът личност означава в действителност човешко същество като «лице », изправено пред другия, ангажирано с другите. Нашият живот израства в хуманност, преминавайки от индивидуален към личностен характер, истинският път на хуманизацията преминава от индивида, който възприема другия като съперник до личността, която го признава за спътник.
От "обичам" към "Амин"
Изображението на тялото и частите му ни напомня, че използването на социалната мрежа - Web social е допълнение към срещата от плът и кръв, която живее благодарение на тялото, сърцето, очите, погледът и дъха на другия. Ако мрежата се използва като допълнение или очакване за такава среща, тогава тя не се предава и остава средство за общуване и общение. Ако едно семейство използва мрежата, за да бъде още повече свързано, за да бъде заедно след това и на трапезата и всички да се гледат право в очите, тогава това е средство за общуване. Ако една църковна общност координира присъщата си дейност чрез мрежата, за да се съберат после всички членове и да отслужат заедно Евхаристията, тогава тя е средство за общение. Ако мрежата е повод да се приближим до различни истории и да почерпим от красотата, или да станем съпричастни към страданието, което физически е далеч от нас, като се молим заедно и се стремим заедно да преоткрием доброто в това, което ни свързва, тогава мрежата е средство за обединение.
Така ние можем да преминем от диагностика към терапия, отваряйки пътя на диалога, чрез срещата, усмивката и ласката ... Това е мрежата, която ние искаме. Мрежа създадена не за капани, а за освобождаване, с грижа за общението между свободните хора. Самата Църква е мрежа изтъкана чрез евхаристийното общение, където обединението не се гради върху "обичам", но върху истината върху "Амин", с което всеки се присъединява към Тялото Христово, приемайки другите.
Ватикана 24 януари 2019 година, Възпоменание за Свети Франциск Салски.
Папа Франциск
[1] За да се попречи на този феномен, ще бъде създадена Международна обсерватория за кибер атаките със седалище във Ватикана.
[2] Великите Правила, III, 1: PG 31, 917°; cf. Бенедикт XVI, Послание за 43ия Световен ден на Социалните комуникации (2009).
© Copyright - Libreria Editrice Vaticana