Когато говорим за християнските празници, трябва да кажем, че най-важен за християните е Великден, а не Рождество Христово, понеже вниманието на първата църква е било съсредоточено само върху едно събитие – смъртта и възкресението на Исуса Христа. Когато през II век след раждането на Христа възниква идеята за Бог-дете, това е само и единствено в тясна връзка с Пасхата. Това било характерно свойство на християнското разбиране за Въплащението на Христа. Тук не намираме по-късната “приказка”, а обратно – брутална действителност, която Исус трябва да изкупи чрез страданието и смъртта си.

Тук намираме и идеята на Св. Павел от посланието до филипяни, а именно: “Христос, който беше в Божия образ, равен на Бога, се отказа от всичко, приемайки за себе си образа на слуга (2,6). От друга страна, началото на Рождество Христово показва празника като ден на славата на Христос – Непобедим, Възраждащ се, винаги Нов.

Един от първите християнски писатели, които са се възхищавали от Въплащението, е бил Св. Хиполит, за който споменава в свой труд Апостолската традиция.

Празнуването на Рождество Христово в цялата църква става през IV век. В началото е съществувала несигурност относно датата на възпоменанието, но после бил определен 25 декември, понеже тогава в езически Рим се празнувал ден на Непобедимото Слънце – тогава денят ставал по-дълъг, а нощта по-кратка. Християните се противопоставили на този езически празник с идватено на истинската Светлина и Слънце – Исус Христос. Този култ печели в Рим голяма популярност. В началото на V век тази дата е възприета от цялото християнство – източно и западно. Съществуващата сега разлика в Източната и Западна традиции идва от приетия от Западната църква нов Грегориански календар докато в Източната ползват все още стария Юлиански.

Празнуването на раждането на Месията в римската литургия започва от така нареченото “бдение” – подготовка, която отваря самото тържество. Преживяванията през време на тържествата се осъществяват във Вечерната миса на Бъдни вечер, Миса през нощта, утринна Миса и Миса през деня. Мисата в полунощ е била въведена чак през втората половина на V век по примера на йерусалимската литургия, отслужена във Витлеем. Тази традиция се е развивала, за да може да украси още по-силно възпоменанието от идването на Христос.

Освен великолепното тържествуване на 25 декември в Църквата продължава преживяването от въплащението на Христа през следващите осем дена – Осмица на Рождество Христово, когато се възпоменават първите мъченици на църквата и Св. Йоан Евангелист, а накрая на осмия ден е празникът на Дева Мария.

През 1223 год. Св. Франциск Аизки въвежда обичай да се прави жива пещера, т.е. да се възпоменава рождението на Исуса в колиба, сред животни и пастири.

Празникът “Рождество Христово” за нас вярващите в него, трябва винаги да ни напомня, че Христос идва, за да ни спаси от греховете и властта на сатаната и че това Той извърши чрез смъртта и възкресението Си и нека този радостен момент, който преживяваме с цялата Църква, ни насочи към Пасхалната тайна.