Наближава Рождество Христово. Все по- малко е времето, което ни дели от посрещането на най- светлия празник през годината. Повечето от нас вероятно тръпнат в очакване да дойде празничната вечер и тържествената литургия, за да се включат в честванията. Но забързани в ежедневието си, улисани от работата и проблемите си, много малко от нас отделят време за размисъл върху това, което  в действителност ще се случи в Коледната нощ.

И обикновено тогава обръщаме внимание на това, как протича литургията, дали църквата е добре украсена и дали е пълна с хора, как се пеят песните и как се казват молитвите и колко красива е куклата Исус. А в действителност трябва да се замислим върху друго - дали нашите сърца и умове са подготвени за чудото, което се случва. Защото в тази нощ Исус, също както преди повече от 2000 години, слиза сред нас и търси място, където може да се подслони. Търси хора, които могат да го приемат в сърцата си. Той прави това и през всеки останал ден през годината, но особено на Коледа, когато като малко дете сякаш идва до всеки от нас и пита: ”Може ли да вляза?”. Но ние няма да го чуем, няма да му отворим, ще го оставим да мине близо до нас, без да го видим, ако преди това не се подготвим за тази среща и не я очакваме. Ако точно когато е минал до нас, ние сме мислили за друго и не сме Го забелязали. А е важно да Го приемем в сърцата си. Не е достатъчно само да вярваме в Него. Трябва да Го обичаме, защото Тои е Този, който ни дава живот, Той е Този, който от любов към нас умря, за да изкупи греховете ни и в замяна иска само да Го обичаме, да следваме пътя му и да го приемем със сърцата и умовете си.

Предколедното време ни помага да осъзнаем това и много повече дори. Помага ни да се подготвим духовно за посрещането на Спасителя. Това време, което обхваща четирите седмици преди Коледа, ни припомня, че трябва да бъдем внимателни, трябва да бъдем в очакване, готови да приемем Исус. През тези дни Евангелието ни учи много важни неща, които трябва да чуем и разберем.

Първата неделя ни припомни смисъла на християнския живот- стремежът към опознаване на Бог и очакването на Месията, който ще промени живота на всеки от нас и на цялото човечество, без значение колко сме грешни или праведни.

Затова втората неделя ни учи, че въпреки всички свои грешки, ние трябва да приготвим в нас място за Бог, да Го обикнем, защото той може да ни спаси от тъмнината на греха и скръбта.

Третата неделя припомни, че дори хората, които до този момент не са приели Бог и не са се грижели за другите, имат надежда за спасение, като помолят за прошка и дадат такава на ближните.

В последната неделя срещата между Елисавета и Мария ни припомня, че вярата в нас трябва да расте заедно с нашия живот и да ни променя.

Всяка година честването на Коледа съдържа в себе си този смисъл- рождението на Христос да стане в нашите души. Няма да има втора Дева Мария, няма да има втори Йосиф, няма да има втори Витлеем, защото мястото, където Бог иска да се роди и да израства всяка година, са нашите сърца.Той не трябва да ги намира заключени, особено ако ние твърдим, че сме истински християни и примерни католици. Затова нека се подготвим добре през тези четири седмици и като домакини да подредим и почистим сърцата си за посрещането на най- великия гост. Нека Го очакваме, а през Бъдни вечер, която ознаменува бдението,да бъдем наистина будни, с цялото си съзнание и да не оставяме Исус да мине до нас, защото само Той може да ни даде това, от което се нуждаем.

Нека Му кажем искрено:”Очакваме те, Боже, ела ни скоро посети!”

Преди повече от 2000 години в тихата и свята нощ Спасителят ни се ражда в една студена пещера, защото хората не са били подготвени за това голямо чудо и са затворили домовете си за Него.

Да не допускаме това да се случва и днес!

Нека се подготвим добре за Коледа, за да може в празничната нощ Исус да намери подслон в нашите сърца.